Знаете ли кой и как е лекувал старите плевенци преди Освобождението? А как са гонели каракончо и други зли сили? Ще разберете от поредния откъс от „Историята на града Плевен“ на акад. Юрдан Трифонов.
Старовремските обичаи се пазели добре. Тлъки и седанки се правели не само в покрайнините на града, а и във вътрешните махали. Беритбата на лозята се извършвала, както доскоро, с голямо веселие, особено у децата; след докарването на ноставите, берачките и берачите правели големи хора по площадите („мегданите“), особено на Сър пазар.
По Коледа момчетата редовно ходели да коледуват по роднини и познати.
На Ивановден, ергените се топели в барите, гдето някои се отнасяли в кош на рамо от силни здравеняци.
На сирни заговезни, всяко семейство занасяло на кръстника (кума) си пита, кокошка и бъклица вино. На Лазаровден, момичетата ходели с кошничета в ръка и с венчета от лисичина да лазаруват, т. е. да поздравят роднини и приятели и да събират в кошничетата яйца и сушени плодове.
На Великден се носели червени яйца на роднини, а богатите семейства пращали такива с момчетата си и на бейовете.
Срещу Св. Дух, които молели, закарвали слабите на полето, гдето расте росен (около с. Крушовене и другаде). Закараните там носели малки торбичета от ново платно, в които се слагало питка, ечемичец, сол и сребърна пара. Торбичетата се закачали поотделно по храстите. Завелата ги баба казвала при закачването на всяка торбичка: „Нося ти з о б за коня и сребро да го подковеш, и ти нося сол и хляб, а ти да намериш за . . . (името) цяр и лек“‘ . Същото се правело, когато болните се занасяли за къпане в пещерата Капчука, при Карагуй. Но мълчеливо извършваните игри и сбивания на русалиите, които игри някога ставали около същия праздник, вече били се изгубили; за тях напомняли русалийските гробища, които се намирали под върха над сегашната желязопътн станция.
Във време на суша, циганки редовно се окичвали като „пеперуди“ с бъзе и друга зеленина и ходели по къщите да пеят и да ги обливат с вода; а момичета българчета правели „герман“ от кал, оплаквали го и го занасяли в една от барите.
Суеверията били в пълна сила. За някои от тях ще се говори по-долу. Страхът от разни привидения и нощни духове бил общ. През седмицата между Коледа и Богоявление, децата не смеели да излизат от къщи в тъмнината, защото се боели от каракончо. За предпазване от него и от други зли същества, през казаните дни се носел чесън. Лекари нямало.
Първият, който носел по онова време прозвището „доктор“ (наричали го „червения доктор“, защото имал рижда брада), бил Захарий Димитров, родом дупничанин, един от първите борци срещу гърка владика Партений. Като спомоществовател на книгата „История на Великий Александра-Македонеца“, тои е наречен „докторословеснейшии „, защото държел и дюкян с аптекарски и други стоки срещу сегашното здание на читалището „Съгласие“. Вече след него дошъл Михал хекиминът, според едни грък, а според други покръстен евреин, който също имал свой аптекарски дюкян. Той се оженил за първата плевенска учителка Анастасия. Повечето се церяли от баби врачки, които носели със себе си цели торбички с железца, вкаменелости, кости от змии и други животни и пр. Особено често церяли за уроки и „сблъскване“ (обща слабост, причинена, уж, от минуване през самодивски и други нечисти места).
И в сватбите се забелязвало смесване на старо с ново, на селско с градско и на българско с турско.
Leave a Reply