ВИДНИ ПЛЕВЕНЧАНИ: Акад. Юрдан Трифонов

Академик, дарител и голям родолюбец, историк и фолклорист, Юрдан Трифонов извършва най-сериозните и задълбочени граматически изследвания, отпечатани през първото десетилетие на двайсети век. През 1906 г. е приет за член на Българското книжовно дружество, председател на което е проф. Иван Шишманов. Това признание е пряко свързано с труда му „Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола съм в новобългарския книжовен език”. Значими и многостранни са проучванията на Юрдан Трифонов и в областта на Средновековната българска литература. Той проявява засилен интерес към редица старобългарски книжовници, творили в различни епохи – от Кирил и Методий до Владислав Граматик. Това го нарежда сред най-известните представители на българската медиевистика през първите четири десетилетия на миналия век. Фолклористичните му научни търсения са свързани главно с българските юнашки и исторически народни песни. Най-ценни са заслугите на акад. Юрдан Трифонов в областта на българската история – политическа, културна и църковна. Особено внимание заслужават и неговите изследвания, относно събития от историята на родния му Плевен, както и на някои книжовни явления с локален характер. Безспорно изключително е делото на Юрдан Трифонов, съхранил многовековната и богата история на град Плевен, превърнал се в нейн пръв разказвач в единствената и до днес по рода си “Историята на града Плевен до Освободителната война”.
Наричан с почит „Историкът на Плевен“, в продължение на четирийсет години той издирва извори и материали за миналото на родния си град, които са неразделна част от българската народна култура, светоглед, психика и идентичност. След написването историята на Юрдан Трифонов престава да бъде само негова. Тя поема свой самостоятелен живот и се превръща в написаната вечна памет на плевенчани. Съвременници на учения свидетелстват, че макар от 1880 г. до края на живота си през 1949 г. да живее извън родния си град, академик Трифонов не престава да мисли и да работи за него. Доказателство за това е, че през 1933 г., със съдействието и материалната подкрепа на читалище „Съгласие” и Плевенската община, той издава своята история, а през 1944 г. дарява на читалище „Съгласие” цялата си библиотека, в която са включени над 600 тома научна литература и около 100 отпечатъка на трудове. Сред тях са цели течения на 12 изключително ценни периодични издания – „Периодическо списание”, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, „Летопис на БАН”, „Документи за българската история”, „Известия на Историческото дружество“ и т. н., с които фактически полага началото на научната периодика на читалищната библиотека.
Негови съмишленици си спомнят, че през 1887 г. е между възстановителите на плевенското читалище „Съгласие“, чиито членове участват дейно в културния живот на града. Благороден е неговият дарителски жест – с хонорарите от издадената „История на града Плевен“ да се учреди Фонд за млади историци в читалище “Съгласие”.
Такъв е академик Юрдан Трифонов – преподавател по български език и литература, езиковед, задълбочен изследовател и тълкувател на граматически въпроси, свързани с глаголната система в новобългарската граматика, изпреварил и по време, и по дълбочина на лингвистичния анализ други известни учени българисти, достоен дарител.
Роден е на 28 декември 1864 г. в Плевен. Почетен доктор на Софийския университет от 1939 г. От 1906 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), секретар (1923-1931) и председател (1936-1938) на Историко-филологическия клон на БАН. В периода 1916-1920 г. е председател на учебния комитет при Министерството на народното просвещение. От 1923 до 1931 г. е секретар, а от 1936 до 1938 г. председател на Историко-филологическия клон на БАН. Автор е на много значими трудове за българската история, литература и езикознание, дарител на БАН. Негов баща е Трифон Цветков, майка му е Дамяна Трифонова. Роден на 27 декември 1864 г., Юрдан Трифонов е от малкото щастливци, получили добро образование в току-що освободената от турско робство България. До 1875 г. учи в училището при църквата „Света Параскева”, а след това (до 1880 г.) – в класното училище при църквата „Свети Николай”.
След това продължава образованието си в Петропавловската семинария край Лясковец. При идването си през ваканциите в родния си град участва в редица културни изяви. Завършва Петропавловското духовно училище (духовна семинария от 1882 г.), където преподавател и ректор по онова време е Митрополит Климент – Васил Друмев. В старата столица Търново преподава до 1890 п, а след това се записва студент по славянска филология и история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (тогава, през 1893 г. – Висше училище). По това време там преподават видните български учени: Александър Теодоров – Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов, Любомир Милетич, Михаил Драгоманов, Никола Михайловски, д-р Кръстьо Кръстев, Марко Балабанов и други. Вероятно досегът на студента с тези млади учени ражда и у него стремеж за научна дейност и още в началото на XX век се появяват различни негови публикации относно историята на Плевен. В тях увлекателно и на прекрасен български език той увековечава за потомците важни исторически факти.

Значимото дело на Юрдан Трифонов буди заслужен интерес у поколения учени. Един от първите е младият Трифон Банков, също наш съгражданин. Заедно с Божидар Райков се заемат със сложната и отговорна задача да подготвят за печат избраните произведения на изтъкнатия книжовник. Изследователите на Ю. Трифонов споделят още един малко известен факт: той обосновава научно исторически вярата в дядо Иван – както с обич и преклонение българският народ нарича Русия. Академик Трифонов публикува една студия през 1908 г., в която обяснява, че началото идва от Иван IV Грозни, който превзема Казан – ханството на мюсюлманите, и това вдъхновява не само руските църковни кръгове и руския народ, но и България.
На времето, без да е имал възможност поради оскъдни материални средства да учи извън страната, Ю. Трифонов упорито и с любов към науката изучава класическите езици, занимава се с въпроси от българската история, литература и език, от теорията на словесността и логиката. Така или иначе, всеки свободен миг той посвещава на страстта си към изследователската дейност. През 1926 г. се пенсионира и се отдава изцяло на научни изследвания, работи в областта на историята на българския език и литература, както и върху някои проблеми от Старата българска история. Академик Трифонов е човек, който не се вълнува само от чистата наука в тихия кабинет на учения, а е гражданин с будна съвест, с ярък демократичен светоглед, родолюбиви и хуманистични позиции към обществените процеси. Професор Аретов му определя специално място в днешната научна общност: „Когато изследва литературни (а и фолклорни) произведения, той е на първо място историк, който търси извори и изяснява факти, след това филолог, който умело тълкува езикови особености. При него отсъства теоретизирането и експлицитното разсъждаване по методологически въпроси. Това, което го прави неочаквано (пост)модерен, е желанието да открие логиката в събитията от миналото и да потърси мотивите, водили свидетелите до едно или друго твърдение“.

Значимото присъствие на Юрдан Трифонов в историческото и културно пространство е част и от съвременното духовно и интелектуално богатство на България. Неговият живот, дело и наследство са въплъщение на най-ценните български послания към другите европейски народи, към тяхната култура и наследство.
В знак на признателност и висока оценка на делото му през 2009 г. Съюзът на учените в България – клон Плевен и Община Плевен съвместно учредяват Наградата за хуманитаристика на името на академик Юрдан Трифонов.
доц. д-р Теодора Вълова, Заместник-председател на Съюза на учените – клон Плевен. Предговор към юбилейния научен сборник „150 години от рождението на акад. Юрдан Трифонов“, 2014 г.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*