Читалище „Съгласие“ поставя основите на всички културни институти в Плевен

Няма плевенчанин, който да не знае и да не е свързан по някакъв начин с читалище „Съгласие 1869”. През 2019 година се отбелязаха 150 години от създаването му. За век и половина то се е утвърдило като културен център в града и това не е случайно. Историческите факти говорят…

„Още през 1867 г. в нашия град се е замислило да бъде основано читалище. Събирали се и обмисляли начина, по който биха могли да започнат това хубаво дело, ала нямали вдъхновен ръководител. Тъкмо в края на същата година в града ни идва за учител известният тогава Нестор Марков.

След като употребил цялата 1869 г., за да подреди училищата в града, той, на 1 октомври 1869 година, свикал по-събудените и любородни плевенски граждани и им изложил ползата от читалище. На неговия зов се явили около стотина граждани, които станали спомоществователи на основаното читалище в град Плевен. Всеки от тях записал по няколко гроша и делото на читалището се почнало при общ ентусиазъм.” Това пише Иван Данов, един от ерудитите, които ще допринесат за облика на културния институт през годините.

На учредителното гражданско събрание е избрано читалищно настоятелство и са събрани 3000 гроша. На Марков е възложено да напише читалищен устав, а на настоятелството да поръча печат във Виена. За читалищно помещение служи кафенето на Хаджи Петраки Мъжкаров. На 6 август 1873 г. е приет нов устав, избрано ново настоятелство и читалището получава своето име „Съгласие”.

Това средище на културния и обществен живот в Плевен дава началото на почти всички културни институти и състави в града.

Още тогава в него е създадена първата и единствена до 1954 г. публична библиотека в Плевен, фондът на която днес наброява над 220 000 тома. Семейни реликви, дарени от родолюбиви плевенчани, поставят началото на уникалната сбирка от старопечатна литература на библиотеката при читалище „Съгласие“. Днес фондът съдържа 1 153 библиотечни единици – основно книги, 18 ръкописа, 3 пергаментни листа, книги на чужди езици, издадени до 1878 г. На съвременната наука са известни общо около 1 800 старопечатни български издания. “Основания геометрии” от Ф.Буссе, издадена през 1856 г. в Санкт Петербург е единственият запазен екземпляр в страната и се съхранява в тук. В библиотеката на „Съгласие” е и най-пълната сбирка от местния периодичен печат. Тя е дигитализирана по проект „Дигитална културна съкровищница „Север +“ на Регионална народна библиотека “П. Р. Славейков” – Велико Търново и заглавията могат да се видят на адрес: sever.libraryvt.com. За библиотеката, а и за цялото читалище, изключително полезно в професионален план се оказва сътрудничеството с Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” при СУ „Климент Охридски” и неговата университетска библиотека.

Още от създаването на НЧ „Съгласие” в него е поставено началото на театралния живот в града. „За да се сдобие читалището с парични средства, та да постигне поставените си цели от една страна, и за да даде на тогавашното гражданство да види „Театро”, за което те са имали само смътни понятия, то уредило първото театрално представление в Плевен”, пише Иван Данов. На 31 декември 1869 година в старото „Св. Николаевско” училище е била представена от учениците на Нестор Марков пиесата „Многострадалната Геновева”. По-късно читалище „Съгласие” предоставя своята първа собствена сграда на Общинския театър – днес ДКТ „Иван Радоев“.

През 1911 г. в библиотеката е подредена малка археологическа изложба. Години на труд и откривателство я превръщат в музейна сбирка, от която израства Плевенският музей.

През 1920 г. читалището подготвя първото оперетно представление със самодейни певци и оркестранти. Изграденият по-късно оперетен колектив поставя началото на Плевенския оперетен и оперен театър. Четири години по-късно тук е организирана Плевенска самодейна филхармония, която днес вече е Плевенска филхармония. От литературния кръжец, събран около Николай Ракитин, израстват много известни български писатели. През 1933 г. читалището издава със свои средства единствената до скоро история на Плевенския край от акад. Юрдан Тодоров. Имало е читалищно кино. През 1952 г. е създадена първата в Плевенско музикална школа, която подготвя условията за откриване на Средно музикално училище в града (днес НУИ „П. Пипков”). От изградената танцова трупа и битов колектив от инструменталисти и певци след обединяването им се ражда известният по цял свят Северняшки ансамбъл „Иван Вълев”. През 1954 г. тук е основана първата в страната балетна школа от балетмайстора Александър Манолов.

От 1946 г. читалището разполага със сграда на 3 етажа в центъра на Плевен, която е обявена за паметник на културата. Концертната зала „Емил Димитров” (с близо 500 места) е с най-добрата акустика в града. Освен концерти, тя е домакин на театрални представления, които се радват на интереса на хиляди плевенчани.

Читалищно настоятелство:

Председател: Ивайло Атанасов

Виолета Радева

Пламен Иванов

Д-р Николай Стоянов

Иван Велчев – Йово