ОТ АРХИВА: От кога пазарният ден в Плевен е петък и защо? Откъс от историята на акад. Юрдан Трифонов

В поредица от публикации ви запознаваме с интересни факти от историята на Плевен, записани от акад. Юрдан Трифонов в „История на града Плевен до Освободителната война“ 1933 г.
С гордост можем да припомним, че именно Читалище „Съгласие” – като най-крупния културен институт в града, се наема с нелеката задача да издаде този значим научен труд. Години по-късно, по време на бомбардировките над София, Юрдан Трифонов изпраща 620 тома от личната си библиотека с молба да бъдат съхранени в читалището, където са и до днес.

Както е известно, на 22 октомврий (ст. ст.) 1839 година, току-що покачилият се на престола млад султан Абдул-Меджид, издал прочутият х а т и – ш е р и ф (свещен закон), наречен г ю л х а н с к и , защото бил прочетен най-напред в павильона на розите (гюл-хане) в дворцовата градина. Това бил тържествен манифест, с който се отваряла нова ера на преустройство в Турция. Човек би помислил, че издаването на такъв тържествен законодателен акт ще да е отворило нова ера и в историята на градовете. Всъщност, обаче, далечните от Цариград градове, към които спадал и Плевен, ще да са се научили за него не твърде скоро и не от властите. И наистина, в никоя бележка, в никой спомен на плевенци от онова време не се говори за него.
Но онова, що не направила самата власт, направили го цариградските и смирненските гръцки вестници, които превели и напечатили хатишерифа. От единъ такъв превод букурещкият българин Михаил Кифалов, родом тетевенец, го превел на български и го разпратил по българските градове в Турция още в края на 1839 и в началото на 1840 година. В 1841 година, габровюкият учител Калист Луков, ученик на Неофита Рилски, направил пак от гръцки нов превод, поправен от Неофита и напечатан в Букурещ. Един екземпляр от този превод е запазен в архивата на даскал Димо Грънчарски – което показва, че той е бил четен и в Плевен. Общепознато е, че някаква чувствителна промяна в .положението на Турция този свещен закон не докарал никъде; толкова по-малко е можело да има такава във вакъфския Плевенъ. Но все пак неговото издаване не е било безполезно за българите, защото от него започват техните официални постъпки за родно духовенство. В Плевен, гдето всякога се е чело в църквата на славянски, хатишерифът подбудил гражданите не към борба за църковни правдини, а към постъпки за п р о м я н а на п а з а р н и я д е н .
Навсякъде в Турция по онова време пазарът ставал в неделя, поради което на турски тоя ден се нарича пазар – гюн (пазарен ден ). За българите това съставяло голямо неудобство, особено откак мнозина от тях минали през училището, гдето четяли по църковни книги, та църковното богослужение им станало по-познато. На старит се искало да чуят децата си, като пеят в църква или като четат апостола: това ги правело доволни и горди. Освен това, там се искало да чуят проповед, а след отпуска на църквата – да останат наедно, да си поприказват за еснафски и църковно-училищни работи и да си съобщат новини. А едничкият им свободен ден в седмицата се заемал от пазаря, през който те не само не можели да почиват, а требвало да работят и повече, отколкото в другите дни. Църквата оставала само за старците, бабите и децата; па и за тех не било удобно да оставят дюкяните и сергиите без своята помощ .
Пазарът на добитък и селски продукти (Сър-пазар) още немал познатата нам по-сетнешна многолюдност; но той постоянно растял наедно с увеличение на сигурността в държавата, и в него вече почнали да участвуват търговци на добитък и от по-далечни места. И предишният пазар , който ставал на Туз-мегдан и на близкия до него Отлук-мегдан, бил твърде оживен. На него дохождали и много търговци от Ловеч. Те докарвали с големи кошове готови обуща, абени дрехи и пр.; постиляли чул или рогозка било на самия пазар , било в некой хан; слагали кошовете и отваряли сергии. Плевенци не им правели пречки, защото те едни стоки продавали, а други купували. Освен това, във военно-административно отношение Плевен по онова време зависел от Ловеч.
Откога точно датира тази зависимост – не е известно. Както и да е, но ловченци свободно идели да продават своите занаятчийски произведения на плевенския пазар . За тех това било удобно, защото идели срещу неделя и се връщали срещу понеделник без да затварят дюкяните си.
В 1842 година плевенци сполучили да издействуват ферман за промяна на пазарния ден от неделя в петък.
Кой им е съдействувал и как са били събрани потребните пари за подаръци на кадия и паши – не се знае. В Кондиката за това не се споменува нищо, а владиката, както ще видим по-долу, дори не знаел за постигнатия успех.
Има основание да приемем, че издействуването на фермана е станало с помощта на влиятелния пред турското правителство бегликчия Недельо, син на Големия Вълко чорбаджи, защото той по онова време се намирал в Плевен. Изглежда, че търговците и занаятчиите са действували независимо от владиката и неговите хора. Както и да е, но ферманът бил получен, и пазарът бил пренесен в петък и събота. Съгражданите турци, които живеели в най-големо съгласие с българите, не поставили никакви пречки на това, защото лесно схванали неговата уместност .
Но, за най-голямо угорчение на плевенци, нововъведението не било зачетено от техните съседи и гости на пазаря – ловченци, които продължавали да отварят сергии в неделя.
Види се, че турската административна власт се държела съвсем на страна, защото никакво запрещение към ловченци не последвало. Огорчените плевенци решили да прибегнат към убеждаване и за тази цел се обърнали с писмо до ловченските първенци, те да подействуват на своите търговци. Но молбата им не била изпълнена, и те се принудили да пишат втори път. Второто им писмо е запазено изцяло благодарение на добрия навик, който имал неговият съчинител, даскал Кесарий, да задържа копия от по-важните си писма. (Следват цитати от кореспонденцията), от която следствието е, че ловченските търговци престанали да дохождат в неделя, и пазарът се задържал в петък и събота. Има предание, че по-късно ставал опит, види се, по подбуда от страна на евреите, пазарът, да се премести в четвъртък, та в събота да бъде вече свършен и да могат селяните и други пазаркати да се върнат за неделя по местата си. Но узаконението на фермана си останало в сила. Така го заварило и освобождението.
Снимка: „Сър пазар“ в Плевен. Началото на миналия век.
От фонда на РИМ – Плевен

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*