Видни плевенчани: Първата българска учителка Анастасия Димитрова

Анастасия Димитрова е родена на 12 май 1815 г. в Плевен

Тя е от видните плевенчани, допринесли за вписването на града ни в златните страници на българската история. Анастасия Димитрова е родена на 12 май 1815 г. в Плевен. В историята ще остане като първата българска учителка и създателката на първото девическо училище в България. Повече от половин век тя работи сред и за обществото всеотдайно и безкористно. На 70-годишна възраст се посвещава в служба на Бога и приема монашеско име Анна. През 1894 г. напуска Плевен и заминава за Йерусалим, където умира през март 1898 г. на 83 години.

Ето и откъса от „Историята на града Плевен“, в който акад. Юрдан Трифонов описва живота и делото на Анастасия Димитрова:

Владиковата майка, Евгения, на млади години била учителка. Где се е учила и в кой град е учителствувала, не е известно. По предание се знае, че тя имала потурчен брат паша, който еднаж дохождал да я споходи в Плевен. Като българка, макар да била учила по гръцки, тя милеела за българските девици и искала, те да почнат да добиват образование на своя език. Умната и съобразителна жена решила да постигне целта си, като приготви за учителка скромното момиче на своята прислужница и готвачка баба Цвета (името му било А н а с т а с и я Д и м и т р о в а ) , което много й се харесало, та го имала като свое. Откак го понаучила сама да чете по гръцки, тя го изпратила в Калоферския девически мънаетир да научи българска грамотност. Там, по желание на владиката Агапия, трудолюбивата и даровита Анастасия учила и предметите история, география, граматика и аритметика при учителите Ботьо Петков (преди да замине да следва в Одеса) и Брайко х. Генович.

След 4-годишно стоене в Калоферския манастир, отраслата вече Анастасия се върнала в Плевен в 1840 г. Благодетелката й Евгения, която преди смъртта си приела монашески чин, била се вече поминала. Но владиката изпълнил нейното желание и дал възможност на Анастасия да отвори (в октомврий същата 1840 г.) д е в и ч е с к о у ч и л и щ е , първо в цяла България. То се поместяло в келиите при църквата „Св. Николай” и отначало имало малко ученички, но наскоро числото им порасло, та в 1845 г. станали 90.

В Плевенското девическо училище дошли да се учат и момичета от близките градове, некои от които, след завръщането си, отворили нови училища: във Враца отворила училище Цвета Кръстенякова, в Ловеч – Парашкева Нейкова, в Свищов — Пелагия и др.

Какво се е преподавало в Плевенското девическо училище на Анастасия Димитрова, не се знае; но, ако се съди по онова, що е ставало във Врачанското училище, може да се каже, че в него се е учило по църковно-славянски книги. В заглавието на един списък от 7 книги, които в 1841 г. съставяли скромната библиотека на Девическото училище), то е наречено „гръцко-българско“ – което показва, че епископ Агапий е направил да се преподава в него на желаещите и гръцки, както е било и във Врачанското училище малко по-сетне.

По-после (1852 г.) Анастасия се омъжила за Михал хекимина и напуснала учителството.

Отварянето на първо девическо училище в България по инициятивата и със съдействието на Агапиевата майка, Евгения, справедливо възбудило у съвременниците почет и признателност.

Пред сградата на Плевенската библиотека „Христо Смирненски“ се намира паметния камък, който пази мястото, където се е намирала родната къща на Анастасия Димитрова“, а до църквата „Св. Никлай” – мястото, където е било първото девическо училище. В родния й град училище и улица носят нейното име.