В Страстната седмица всеки трябва да отвори сърцето и душата си за Бог. Всяка домакиня вече е започнала да събира яйца за Великден. Поне по 300 – 400 яйца са се боядисвали във всеки дом, защото челядта е била многолюдна. Яйцето служи като подарък. С червеното яйце навлиза и християнската традиция. Според евангелския текст, когато Мария Магдалена видяла за пръв път, че Христос е възкръснал, отишла при император Тиберий. Но за да не е с празни ръце, взела бели яйца (не успяла друго, понеже била много бедна). Казала му: Христос Возкресе! Недоверчиво той отвърнал: когато почервенеят тези яйца, тогава ще повярвам. И чудото станало. Оттогава се смята, че червеното яйце е символ на Възкресението, а в другите религии и в езичеството то е свързано със земята, с плодородието, с живота, с раждането.
Традицията повелява боядисването на яйцата да се прави от най-възрастната жена. Тя трябва да е обредно чиста – да е преминала етапа на сексуална зависимост. В с. Коиловци например бабата докато рано – преди изгрев слънце, боядисва яйцата, никой не влиза при нея. Чак когато направи кошницата, я показва на членовете на семейството. Никой не смее да ги пипне, защото още се отговява, хората все още не са пречистени, ръцете им са мръсни. И не могат да пипат тази част от Христос. С първото яйце се натъркват бузките на децата. Младите момичета, на които им предстои брак, слагат по едно в раклите с чеиза, за да „грее“. В много от селата в Плевенски регион срещу Великден на прага се слага зелено – трева, коприва. За да бъде предизвикано доброто чувство на здраве, на успехи. И който мине през прага – да е на пролет, да е на добро. В някои селища по река Осъм – Муселиево, Жернов, на Велики четвъртък ходят на гробища. Смятат, че мъртъвците, които ще слязат на Великден, ще закрилят цялата къща. В неделя, въпреки че е празник, не се прави хоро с тъпан, защото той ще предизвика градушка. Тогава хорото все още е ляво и не е сключено – посветено е на мъртвите, и е с гайда, а в Плевенско – с цафара. Най-голямата великденска веселба обаче е в понеделник. Тогава всички са облечени, накичени, музиката е с пълна сила – тъпани, гайди, цафари, кавали… Хората вече са сключени. Младите си разменят подаръци – шарени яйца. Типични за този обичай са краваите, на които е поставено червено яйце. Те се дават на кумове, на кръстници.
Козунаците навлизат в региона много по-късно – след Първата световна война, към 30-те години на миналия век. Идват с католическото население, което имаме в някои селища.
(По материали от плевенски вестници в Библиотеката на Читалище „Съгласие“)
Leave a Reply