От АРХИВА: Как и кога Плевен пада под турско робство

Знаете ли кога Плевен пада под турско робство? А чували ли сте легендата за Иван Шишман и пребиваването му в Кайлъка? Отговорите – в поредната публикация от „История на града Плевен до Освободителната война“ на проф. Юрдан Трифонов, издадена през 1933 г.
С гордост можем да припомним, че именно Читалище „Съгласие” – като най-крупния културен институт в града, се наема с нелеката задача да издаде този значим научен труд. Години по-късно, по време на бомбардировките над София, Юрдан Трифонов изпраща 620 тома от личната си библиотека с молба да бъдат съхранени в читалището, където са и до днес.

„Отъ времето на турското владичество за историята на Плевен имаме много повече сведения, отколкото за старобългарската епоха. Съ увереность може да се каже, че тон е игралъ роля вече въ борбите при завладяването на България отъ турциге. Преданието свръзва Кайлъшката крепость съ името на последния български царь Иванъ Шишманъ. То разказва, че нещастниятъ царь, когато видялъ невъзможностьта да се запази нападнатата му столица, опиталъ се да премине във Влашко, за да търси съюзници, но при Никополъ билъ пресрещнатъ и разбитъ за последенъ пжть отъ турците. Тогава той се скрилъ въ кзйлъшкия мънастиръ Св. Георги (около 4 километра на югъ отъ крепостьта), гдето престоялъ две седмици. Когато се научилъ за падането на Търново, царьтъ се самоубилъ, споредъ едни, като приелъ отрова, а споредъ други, като стъпилъ върху пружината на особенъ уредъ съ два ножа, които го промушили изеднажъ. Че Шишманъ не се е самоубилъ, за това знаемъ отъ исторически извори; но не е невъзможно, въ борбите си съ турците той да е използувалъ и плевенската крепость.
Съсипването на града отъ завоевателите показва, че последниятъ е билъ превзетъ следъ упорита борба. Споредъ турския пътешественикъ Евлия Челеби, който посетилъ Плевенъ (въ 1661 г.) и можалъ да вземе сведения отъ тамошните бейове, градътъ билъ превзетъ отъ Михалъ-бея, който го получилъ отъ султанъ Мурада наедно съ 33 села като арпалъкъ (наследственъ имотъ за издържане, буквално „зобнина”). Намесването на султанъ Мурада тука е безосновно, защото градътъ не е билъ превзетъ преди Косовския бой, въ който Мурадъ загиналъ; но че превземанетое било извършено отъ потомъкъ на Михалъ-бея, това се вижда отъ самото подаряване на града съ 30-на села на рода на последния. Плевенъ е падналъ въ ръцете на турците около времето, когато е паднало Търново. Това се вижда о т ъ следното. Въ 1390 г. (793 отъ егира) султанъ Баязидъ I Илдаръмъ (светкавица) далъ ферманъ на Гаази Али-бей Кьосе-Михаилъ-бейоглу, за да засвидетелствува и възнагради мъжеството и другарството, които последниятъ проявилъ въ Косовския бой, гдето билъ убитъ бащата на Баязида, Мурадъ. ) Въ този бератъ се говори само за участието на Али-бея Михалъ-бейогЛу въ Косовския бой, а не и за превземането на градовете Ловечъ и Плевенъ. Съ същия се дава право на този бей и на потомството му да иматъ санджакъ, т. е. да управляватъ г о л е м ъ окръгъ, но не се казва, че този санджакъ ще бъде Никополския, който наистина се управлявалъ оть негови потомци. Това показва, че Ловечъ и Плевенъ са били завладени следъ издаването на берата, което е съгласно и съ гореказаното предание за криенето на Шишмана въ Кайлъка. Че населението на града отчасти е било избито, а отчасти се е р а з б е г а л о при превземането му, показва ни това, гдето, споредъ единъ ферманъ на султанъ Махмуда II о т ъ 1823 г., вториятъ Гаази Али-бей, който основалъ вакъфа (задужбината) въ 1496 г., билъ принуденъ да засели града съ сбирщина отъ разни селища. Такова избиване е ставало само въ градове, които са се защищавали отчаяно.“