Знаете ли какво е Каца Маца? Чували ли сте за мъжка Лазарица и подозирате ли, че такава наистина съществува?
Ще ви разкажем както за този уникален ритуал от Плевенско, така и за други традиции от нашия край, свързани с предстоящите празници
В с. Милковица, Плевенско, правят възстановка на уникален ритуал – Мъжка Лазарица, или както го наричат- Каца Маца. Както в цяла България, така и в Милковица в съботата преди Великден лазарките обикалят. В срядата след Лазарица пък тръгвали ергените на селото. И те обикалят на групички, като пред къщата викат силно: Каца Маца, дай ми бабо, яйчице! Според местните паралелната Мъжка Лазарица си съществува откакто я има и момичешката. Щом като девойка, която не е лазарувала няма да се омъжи, то това правило важи и за ергените. Според други обаче тази традиция дошла заради бедността в този край и преобладаващата мъжка челяд преди години. Момичетата носели преди Великден яйца за боядисване и за месене на козунаци, а мъжките майки се чудели откъде да си ги набавят. И започнали да пращат синовете си по къщите. Момчетата не ги карали да пеят, а само наричали – на влашки.
Лазаровден е голям празник и до днес и традициите се пазят не само в селата. И сега момичетата (вече не момите, а много по-малките от тях), се обличат в стари носии и с кошнички в ръце обикалят от къща в къща и пеят лазарски песни. Домакините дават яйца – нечетен брой, орехи, бонбони, кърпички и дребни парички.
Според традицията, на следващия ден – Цветница, лазарките отиват на реката и правят т. нар. „кумичка“ – извиват венчета от върбови клонки, нагазват във водата и ги пускат по течението. Според това чии венчета плуват най-бързо, момичетата определят кръстницата, кумицата и пр. Според народните представи, в песните Лазар е „момче стройно, мило напето“ или богат красив момък за женене и има малко общо с християнския светец Лазар, умрял беден, покрит с рани, но възкресен от Христос.
Седмица – две преди Лазарица лазарките започвали да подготвят дрехите си – писана риза, нов вълненик (тъкменик), бял бариш с украса от мъниста и лоторки за главата, шарени чорапи, мънистени огърлици.
В деня преди празника лазарките правят венци от свежи пролетни цветя. Рано сутринта на самия празник домакините омесват краваи, наречени „кукли“. В Брест, Гиген, Оряховица групите на лазарките са от шест момичета. Четири от тях пеят, а останалите две, наречени „шътачки“, вървят между останалите и мятат символично по една къса кърпа. В други селища на Плевенско лазарките са 4 – 5. Задължително на следващия ден – Цветница, се избира кумица, която на Великден се ползва с особено уважение от лазарките и техните близки.
По материали от плевенски вестници във фонда на Библиотеката на читалище „Съгласие 1869“ – Плевен.
Leave a Reply