Знаете ли кой е архитектът на Параклиса-мавзолей „Св. Георги Победоносец“ – един от символите на Плевен, който е и в герба на града? А кои големи български скулптори и художници са работили по иконите, иконостаса и красивите детайли в сградата? Прочетете отговорите тук и не пропускайте виртуалната разходка над, около и в този изящен паметник на културата.
Параклисът-мавзолей „Свети Георги Победоносец” в Плевен е построен в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите в Плевенската епопея по време на Руско-турската война 1877-1878 г. войни от многонационалната руска и румънска армии.
В края на 1902 г. комитетът „Цар Освободител Александър ІІ” с председател Стоян Заимов обявява конкурс за построяването на параклис-мавзолей с основни изисквания: сградата да се проектира в български църковен стил, по вътрешните стени да има удобни и добре осветени места за живопис, да заема пространство не по-малко от 160 и не повече от 180 кв. м. Определени са три награди, като се предвижда ръководенето на строителството да осъществява победителят в конкурса.
Председател на седемчленното жури е Негово Царско Височество княз Фердинанд І, а подпредседатели са Стоян Заимов, председател на Комитета „Цар Освободител Александър ІІ”, и военният министър генерал-майор Стефан Паприков. От страна на Българското инженерно-архитектурно дружество за член на журито се определя архитект Юрдан Миланов. Архитект К. Сливков участва като представител на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. В журито влизат художниците Петко Клисуров, Иван Мърквичка, Антон Митов и инженер Стоимен Сарафов.
На заседанието на 23 март 1903 г. журито допуска до участие в конкурса 12 проекта: 8 от София, 2 от провинцията, 1 от Дрезден и 1 от Виена. Проектите носят мотото: „Цар Освободител”, „Признателна България”, „Воздадите убо всем должная”, „Вечний покой”, „Героите”, „Поменик”, „Тотлебен”, „Мир”, „Червен Кръст”, „Халикарнас”, „Обновленний” и „Vivos voco”. Журито смята, че конкурсната задача е разрешена доста сполучливо в повечето от проектите, но няма такъв, който чувствително превъзхожда другите. Затова първа награда не се присъжда, а се дават две втори, две трети, две четвърти награди и четири похвални отзива. Голямата втора награда получава Пенчо Койчев за проекта си, означен с мото „Цар Освободител”. След него се нарежда Антон Торньов с „Признателна България”. Две трети отличия на проектите с мото „Вечний покой” и „Воздадите убо всем должная” си поделят Александър Начев и Стоян Карастоянов. С двете четвърти награди се удостояват архитектите Георги Козаров („Героите”) и Никола Лазаров („Тотлебен”). Похвалните отзиви се връчват на Никола Юруков, Никола Нешов, полковник Георги Вазов и архитект Боян Стоянов.
Журито декларира, че в представените на конкурса работи е проявен голям успех по създаването на български църковен стил и изказва благодарност на всички участници за положеното от тях старание. Членовете на журито препоръчват да се отстранят недостатъците на проекта с мото „Цар Освободител”, чийто автор е Пенчо Койчев, и да се строи по него.
На 12 април 1903 г. е положен основния камък. Строителството струва 300 000 златни лева. На 3 септември 1907 г. Мавзолеят е тържествено открит в присъствието на княз Фердинанд І, Великият княз Владимир Александрович със съпругата си Мария Павловна, ген. Столетов и ген. Паренсов, участници във войната.
Параклис–мавзолей „Св. Георги Победоносец“ е забележителен исторически и архитектурен паметник, построен в стила на българската църква от късното средновековие. Мавзолеят е кръстокуполен, висок 24 м, ориентиран е в посока изток-запад.
От северната и южната страна на Мавзолея са поставени големи мемориални плочи от сив гранит с имената на руските и румънски полкове, имената на офицерите и броя на войниците загинали при Плевен.
На 3 март 1968 г., по случай 90-годишнината от освобождението на България, пред Мавзолея е запален вечен огън.
Входната врата е украсена с резба на Иван Травницки. В люнета на вратата е поставен орелеф на „Св. Георги Победоносец“, дело на скулптора Жеко Спиридонов.
В храмовото помещение е иконостасът от липово дърво, творба на проф. Иван Травницки, образцово творение на резбарското изкуство. Иконите са дело на големите български живописци Антон Митов и Иван Мърквичка.
В ляво е изобразен патронът на параклиса – Св. Георги. До него е образът на Богородица с малкия Исус, рисувани от Иван Мърквичка.
Иконите на Исус Христос и Александър Невски, както и сцената Благовещение върху царските двери са дело на Антон Митов.
В навечерието на 100-годишнината от плевенската епопея интериорът на Параклиса е цялостно преустроен от художника Иван Кожухаров и скулпторите Галин Малакчиев и Димитър Цонков. Трите ниши са изрисувани със сцени от бойните действия при Плевен. Паната представят темите: Сражение, Пиета и Признателност.
В подземната част на Мавзолея се намира костницата. В центъра на залата има модел на Георгиевски кръст за храброст. Около него се чете надпис „Слава Вам освободители“.
Арх. Пенчо Койчев е роден на 27 януари 1876 г. в град Дряново. Завършва архитектура в Гент, Белгия. През 1902 г. е назначен на работа в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
От книгата „140 години от рождението на арх. Пенчо Койчев, с автори арх. М. Давчева и С.Ташева, научаваме, че „…На 28 юли 1902 г. става окръжен архитект в Плевен. Точно в този град е и първата му голяма творба (1903 г.) храм-паметник–мавзолей-църква-костницата, която е проект спечелил сред други 32 в национален конкурс. На откриването арх. Койчев ще бъде удостоен с български орден „Гражданска заслуга” V степен и руски орден „Свети Станислав” III степен. До края на живота си той разказва за този си проект като „любим”. Именно там той ще съумее да вплете всички свои търсения в интерпретация на националното и романтичното и не по-маловажно ще реализира тази си творба съвместно с художници и скулптури, реализирайки пълнокръвен синтез на няколко изкуства. Това са едни от водещите му постулати през цялото му творческо развитие. Обикновено по-зрелите творби се появяват в края на творческия път на съответния автор, то тук имаме обратното. Първата (по-значима) сграда е напълно зряла творба. Тя въплъщава цялостната творческа обсесия, която макар и с годините да претърпи своите метаморфози ще запази същността, очертан в нейния първообраз.
Знаем, че за вас, плевенчани, параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” също е специална сграда. Тя е била много повече от успешен прощъпулник за нейния автор. Сградата е важна част в цялостния архитектурен образ на новоизграждаща се следосвобожденска България. До днес, а и за напред сградата пренася непреходни послания, закодирани от нейния автор. Тя е символово пространство – място със специално значение не само за Плевен, а и за всеки българин.
В периода 1908-1915 г. арх. Пенчо Койчев строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София (бул. „Дондуков” 36), през 1910 г. сътворява символът на Пазарджик –старата поща. В същата година царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица (построено е само едното крило, тъй като започва войната), а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов.
От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докато настъпват най-силните години в кариерата му на архитект – на 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството на благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Нарoдното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководене на строежа на Съдебната палата в София. Това е последният проект, след който арх. Пенчо Койчев, огорчен от несправедливост и вмешателство, ще се отдаде на отглеждането на своята любима внучка – Невена.
Leave a Reply