Знаете ли кой е бил най-големият деликатес за старите плевенци и къде са се „разхождали“? А кога и къде са се къпели те преди два века? А знаете ли какво са фъркулици?
Вече ви запознахме с бита, занаятите, обичаите и суеверията в Плевен от началото на XIX век, описани от акад. Юрдан Трифонов в неговата „История на града Плевен“.
И в домашния живот се забелязвало силно селско и турско влияние. В земледeлските семейства храната била селска: качамак, просеник, хлеб, лютика, триеница. чесън, чушки, зеле и пр., в големи праздници — кокошка, баница, а зимно време, от Коледа до великите пости — свинско.
Най-голем деликатес се считал балмушът („бел мъж“), който се правел от пресно сирене. В занаятчийските семейства, особено у по-богатите, се употребявали, както и в други градове, турските яхнии, сарми, каварма (каша), хошав и др.; у богатите — още пилаф, халва. За зимата, особено за великите пости, покрай киселото зеле, се приготовлявали качета с грозденица и „басма“ от зрели трънки. Ястията се слагали на ниски синии, които понекога се туряли върху кринче. Мъжете седали турски върху рогозката и чергата или върху възглавница; жените простирали крака под синияга, а децата, особено момичетата ядели клекнали на колене. Почти всички ядели с пръсти; вилици („фъркулици“) се донасяли вече от някои богати из Цариград но много рядко се употребявали; затова преди ядене всички си миели ръцете, а на старите се поливало с ибрици или други съдове.
В богатите къщи вече се поднасяло на гостите кафе в чаши без дръжки, сложени на „зарфове“ (тасчета). В прикята на богати булки вече се споменуват сребърни зарфове. На баня („хамам“) ходели почти само турците.
Българите срещу големи праздиици сгрявали вода в арания (голем котел) и се изкъпвали в корита. Къпели се главно през лятото по барите, а особено на Вита, когато отивали с кола да изперат чергите и постилките и да си наловят риба.
По-първите семейства ядели агнетата на Гергьовден в Кайлъка при голямата пещера. Други разходки не правели; тях заменявало работенето по лозята, нивите и бостаните.
