В поредица от публикации ви запознаваме с интересни факти от историята на Плевен, записани от акад. Юрдан Трифонов в „История на града Плевен до Освободителната война“ 1933 г.
С гордост можем да припомним, че именно Читалище „Съгласие” – като най-крупния културен институт в града, се наема с нелеката задача да издаде този значим научен труд. Години по-късно, по време на бомбардировките над София, Юрдан Трифонов изпраща 620 тома от личната си библиотека с молба да бъдат съхранени в читалището, където са и до днес.
Жилищата, животът обичаитe представлявали, както и самото население, смесица от селски и градски елементи. (времето е след 1839 г., б. р.) По краищата на града, особено в Маньова махла, имало бордеи, а във вътрешността – керпичени и паянтови къщи, които вече се покривали не с шиндри и тръстика, както при бързото строене след завръщането от бягство, а с керамиди. В земледелческите семейства и покъщнината била повече селска: дървени ведрици, бъкли, бъклици, кратуни, дървени лъжичниця и пр.; но редом с тях, се явявали котли, сахапи, подарявани главно по сватбите, тепсии, пръстени стомни, паници, пръстени кункуми (каленици) за ракия и пр. Вратите на земледелските къщи се заключвали повече с дървени заключалки, каквито сега могат да се видят в малки стари воденици; но вече се явявали и железни рези и дюнмета, работени от ковачи цигани, едничките железари по онова време. Повечето домове се състоели от 2 стаи — соба за спане и живение, и „къщи“, гдето се намирал големият комин с огнище и се натурвали домашните съдове. Из камината висела дълга верига за качене на котли, а от двете страни имало измазани ъгли, в които се седело („в къкя“, т. е. в кътя — ъгъла). Собата се топлела с голяма пръстена печка („соба“), чийто отвор излизал в камината при огнището. Само в богатите къщи имало по няколко одаи, една от които вече се отделяла за гости и се постиляла с черги, възглавници и пр.
В някои от тях имало и малка стаичка с иконостасче, в което стоела или щампа, или икона, рисувана върху дъска, която предварително се носела да стои 40 дена в църква. Там всеки месец попът идел да освети вода. В повечето къщи това ставало в общата соба. Подовете, дори и в по-богатите къщи, още не се постилали с дъски, а се измазвали с жълта глина и се постилали с рогозки, козяци и черги. И за завивка повече се употребявали пак черги; само у най-богатите се явявали, по подражание на турците, юргани с памук, които дене се прибирали в „юклуци“, т. е. в големи неподвижни долапи, прикрепени към стените. Прозорците се залепвали с дебели хартии („пенджере кият“), които се предпазвали отчасти от дългите нависнали стрехи, а отчасти от дървени захлупаци („капаци“). По дворовете се виждала герани с дълга кобилица, кошове за кукуруз („мамули“) и дръвници на високи диреци, покрити с лозови пръчки, под които се слагали разни неща на сушина.
