На 18 май се отбелязва Международният ден на музеите. Знаете ли, че в НЧ „Съгласие 1869“ се поставя началото на музейното дело в града и че от една малка археологическа изложба в библиотеката на читалището израства Плевенският музей?
На 23 март 1903 г. в читалище “Съгласие” се провежда събрание, в което участват 45 плевенски интелектуалци. Тогава се учредява местното археологическо дружество, като клон на Българското археологическо дружество в София. За председател е избран д-р Парашкев Стоянов, а за деловодител и касиер – Йордан Кантарджиев. Д-р Стоянов тогава е бил старши лекар в плевенската болница. Той е възпитаник на Медицинския университет в Германия, в последствие специализирал във Франция и Германия, а през 1918 г. става професор в първия медицински факултет в България към Софийския университет. Хирург, владее 10 езика – една изключително ерудирана личност. Йордан Кантарджиев е запасен офицер от българската армия и е автор на много публикации за Плевенската епопея.
Още с учредяването си то приема устав, като формулира целта си да издирва, съхранява и изучава паметници на миналото на територията на града и на окръга, да провежда разкопки, да предприема научни екскурзии и да популяризира историческото ни минало сред населението. Действително археологическото дружество още в началото разгръща много широка дейност. Над 160 писма са разпратени до кметове и учители в окръга за събиране на сведения. Самият Йордан Кантарджиев предприема обиколки, събира исторически сведения, написва доклад от 40 страници, който изпраща в дружеството в София и в Министерство на народното просвещение. Събрани са и много документални и веществени свидетелства за историята на Плевен и региона. През 1905 г. под негово ръководство се предприемат и първите археологически разкопки на крепостта Сторгозия, които продължават с прекъсвания до 1914 г.
Още през 1904 г. се организират научни екскурзии до исторически обекти на гражданите от Плевен до село Гиген. Същата година през май в Плевен се провежда IV конгрес на туристическите дружества и ръководството на Туристическото дружество в Плевен се обръща към археологическото да състави културна програма за представителите от цялата страна, които ще присъстват на конгреса. Програмата включва посещения на крепостта Сторгозия, къщата на Анастас Попхинов, в която е създаден първият революционен комитет от Васил Левски, и до крепостта Сарая. С това можем да кажем, че плевенското Археологическо дружество поставя началото на културния туризъм в национален мащаб. Началото на музейното дело в Плевен се отбелязва и с полагането на основния камък на мавзолея “Св. Георги Победоносец” на 12 април 1903 година.
През 1911 г. е подредена първата музейна сбирка в едно от помещенията на Куршум джамия, която тогава се е заемала от Четвърти пехотен плевенски полк и е използвана за вещеви склад. През 1923 г. по инициатива на Иван Данов музейната сбирка се премества в библиотеката на читалище “Съгласие”, а настоятелството утвърждава създаването на музейна сбирка от археологически нумизматични материали, наречена археологически музей. Тук трябва да подчертаем изключително големите заслуги на Иван Данов, който в продължение на над 20 години извършва огромна събирателска и проучвателска дейност. Той е не само библиограф с принос в библиотечното дело в страната. Той посвещава живота си на плевенската култура. В резултат на неговата дейност археологическата сбирка се обогатява изключително много и става една добра основа за съдаването на Окръжния исторически музей през 1952 г. Експозицията е открита през 1953 г. с два раздела – революционен и археологически, в музейна зала на читалището, което вече е в нова сграда и носи името “Георги Димитров”.
Из интервю с Нели Дакова, в. БГ Север, 2013 г.
