ВИДНИ ПЛЕВЕНЧАНИ: Иван Данов

В духовното пространство на Плевен читалище „Съгласие“, създадено през 1869 г. от възрожденския учител Нестор Марков (1836-1916), винаги е било силен притегателен център за жадното за четмо и знания население на града. В гордост за Плевен превръща неговата библиотека библиотекарят Петър Ненков. Създаденото от Ненков в библиотеката на читалище „Съгласие“ е наследено и обогатено от Иван Данов (1880-1947), който от 1904 г. като негов помощник успява не само да съхрани тези традиции, но и ги обогатява и доразвива. Натрупвайки много знания по пътя на системно самообразование, Иван Данов проявява почти свещено отношение към книгата и проявите на духовността, в служене на които отдава цели 43 години, надминавайки своя вещ предшественик и учител.

☝️Иван Данов оставя собствени следи в редица области: библиотекознание, библиография, археология, нумизматика, краезнание. И не само в тях. Проявява траен интерес към театъра, прави преводи, пише статии, издава книги с професионална насоченост. Изявява се и като активен читалищен деец – привлича вниманието върху себе си не само на местната интелигенция и библиотекарите от цялата страна, но и на учени от някои институции в столицата. И по времето на Иван Данов плевенското читалище продължава да бъде крепост и духовен мост на културни ценности.

Данов прилага специални грижи за комплектуване на фонда на читалищната библиотека, която до средата на ХХ век заема четвърто място в страната по богатство на фонда – след двете народни библиотеки в София и Пловдив и Университетската библиотека.
В продължение на 30 години старателно подготвя впечатляващите и днес годишни отчети за цялостната работа на библиотеката, които по пълнота на данните се доближават до съвременната статистика. Това бързо става известно като „Дановата статистика” и започва да се прилага и в други библиотеки в страната. С любопитни факти от негови изследвания ще ви запознаем в следващи публикации.

В многоликото дело на Иван Данов впечатлява широкият диапазон на неговите интереси, сред които е и археологията, изучаваща историческото минало на народите въз основа на стигналите до нас паметници от материалната култура.

Трудно е да се изясни как точно се ражда любопитството на Иван Данов към археологията, нумизматиката и историята, но е сигурно, че го проявява още през 1903 г., когато в Плевен

историци любители създават клон към Археологическото дружество в София. Местното археологическо дружество има за цел да издирва, запазва и изучава паметниците на миналото в областта и да буди интерес към тях у народа. Иван Данов става член на местното дружество в годината на основаването му, а на музейното дело, археологията, нумизматиката и историята остава верен до последните си дни, отдавайки им цели 40 години, изпълнявайки разбирането си за осъществен човешки и граждански дълг.

Със своята честност привлича вниманието на членовете на дружеството и през 1909 г. му е поверено ръководството на археологическите разкопки в местността „Кайлъка“, които дават обнадеждаващи резултати, а вярното описване на находките изисква солидни специфични знания. Налага се отново по пътя на системното самообразование Данов да си набавя информация от сферата на археологията и нумизматиката. И успява. Постига завидно високо ниво от знания, които го поставят редом с именити професори от столицата.

По време на Първата световна война дружеството загива напълно. Неговият единствен член е Иван Данов. Разтревожен за съдбата на експонатите, той моли настоятелството да му разреши да приюти събраните дотогава 150 археологически предмета и 500 монети в сградата на читалището, за да не бъдат разграбени.

За да се разбере колко силна е любовта на Данов към археологията, е достатъчно да се припомни, че в един момент библиотекарят Данов отстъпва пред археолога Данов, който временно закрива читалнята, за да открие музейната сбирка.

Поставил началото на двете сбирки през 1906 г., в края на живота му в археологическата колекция има 2410 предмета, а в нумизматичната – 1775 монети, между които има 3 златни, 939 сребърни, бронзови и др. Особено важна придобивка са редица редки и ценни български монети от времето на Константин Асен, Светослав Тертер, Михаил Шишман, Иван Александър и Иван Шишман. С особено голямо значение са и богатите колек­ции от гръцки, македонски, тракийски, сребърни римски монети, византийски, венециански, дубровнишки и др.

Събраните и грижливо регистрирани от Иван Данов ценности стават основа на създадения през 1952 г. Археологически музей в гр. Плевен.
Иван Данов оценява и огромното значение на старопечатните книги за културната история на страната като едно от най-ценното й културно книжовно наследство. Затова през 1922 г. поставя началото и на колекцията от старопечатни книги, като приема за горна граница на книгопечатането у нас 1806 г., когато с „Неделник“ на Софроний Врачански започва процесът на по-ритмично книгопечатане. И отново организира дарителски кампании, а имената на дарителите и пълно описание на дарените книги пак публикува в годишните отчети на читалище „Съгласие“.

Започнал издирването на старопечатните книги през 1922 г., в края на дните му сбирката наброява близо 1000 книги и заглавия на възрожденски вестници, ръкописи и три пергамента. Колекцията по своите богатства заема трето място в България след тези на народните библиотеки в София и Пловдив и основателно и днес е една от гордостите на читалище „Съгласие“.

Още през 1908 г. е поставено началото на краеведската картотека и набавянето на краеведски фонд, свързан с миналото и настоящето на Плевен. На тази дейност Иван Данов се посвещава с плам и нескривано увлечение.

Ръководен от чистите чувства на истински безкористен въз­рожденец, Иван Данов упорито издирва и събира документи, отразяващи миналото, културните и политическите стремежи на личностите от родния си край, като обръща специално внимание на Възраждането и националноосвободителните борби. Създава и богата колекция от снимки на просветни дейци и революционери. Сред ценните му находки са и редица лични архиви, сред които този на Димо и Георги Даскалови – едни от първите книжовници в Плевен. Събира и редица турски документи, сред които особено ценен е ферманът за построяването на църквата „Св. Николай“; осигурява и превеждането на някои от тях с цел да подпомогне акад. Юрдан Трифонов при написването на историята на града. През 1924 г. сам създава списък на джамиите, който по-късно е използван за изработването на карта на Плевен от възрожденската епоха. Прави и списък на свещениците, служили в църквата „Св. Николай“ от 1836 до 1872 г. и дава сведения за участието им в църковните борби.

С много труд и усилия създава и родословно дърво на 114 стари фамилии в Плевен, от които се черпят демографски данни за заселванията и изселванията в града.
В продължение на години Иван Данов оказва изключително съдействие на Юрдан Трифонов в процеса на събиране на градиво за историята на Плевен. Затова в предговора си към „История на града Плевен до Освободителната война“, отпечатана със средства на читалище „Съгласие“ през 1933 г., авторът благодари и на „неуморния читалищен деец г. Иван Данов за най-разнообразните му услуги при написването и издаването на книгата”.

По време на бомбардировките през 1943 г. Иван Данов полага сериозни грижи, за да евакуира в една воденица в „Кайлъка“ най-ценните притежания от колекциите си. По същото време е разрушен домът на акад. Ю. Трифонов в София. Ученият го моли спешно да спаси голямата му лична библиотека, останала на открито в столицата. Иван Данов се отзовава моментално и намира начин да прекара и приюти библиотеката в Плевен.

Всичко казано дотук не изчерпва многоликите прояви на самоукия феномен Иван Данов, който осъществява изключително разностранна професионална и родолюбива дейност, посветена както на родния му край, така и на България.

Затова следовниците му в читалище „Съгласие 1869″ не го забравят. В това ни убеждават паметната плоча с името му, поставена преди десетилетия на фасадата на сградата му, научната конференция и издадената библиография по повод 100 години от рождението му, изложбата, отразяваща делото му по повод 130 години от дохождането му на света, както и една улица в Плевен, която носи неговото име.

Материалът е от биобиблиографията на Мария Младенова и Людмила Иванова, „Иван Данов (1880-1947)“, издание на читалище „Съгласие 1869“, 2014 г.