На 2 ноември 2026 г. Балетната школа при НЧ „Съгласие 1869“ – Плевен отбеляза своята 70-годишнина с юбилеен спектакъл в зала „Емил Димитров“. Празникът събра настоящи и бивши възпитаници, преподаватели и публика. Събитието се осъществи с финансовата подкрепа на Община Плевен.
Водещ на вечерта беше Георги Ангелов, а албума на спомените на сцената разлистваше малката балерина Марти. Архивните кадри връщаха публиката към различни години от живота на школата, а историята ѝ оживя в танци от най-запомнящите се балетни спектакли, играни пред хиляди деца през годините. За мнозина в залата това беше и среща със собственото им детство – с първите палци, приятелствата в балетната зала и вълнението зад кулисите преди първото излизане на сцена.
Специална почит беше отдадена на Виолета Радева, дългогодишен ръководител на Балетната школа, посветила живота си на балетното изкуство. Юбилеят беше повод за признателност и към Маня Николова, настоящ главен художествен ръководител на школата, и към преподавателите Валя Козовска и Оля Стоянова, които предават на децата търпението, дисциплината и радостта от танца.
По повод годишнината школата получи поздравителни адреси и цветя от областния управител Иван Петков, от кмета на община Плевен д-р Валентин Христов, от директора на Института по лозарство и винарство Емил Цветанов, от Фолклорен ансамбъл „Мизия“ при НЧ „Съгласие 1869“ с главен художествен ръководител Биляна Денева и от бивши балерини на школата.
На финала на сцената се изправиха лебедите на Балетната школа – от най-малките до най-големите. Към тях се присъединиха и бивши възпитаници, някои от които бяха препътували хиляди километри, за да споделят празника със своите преподаватели. Така на една сцена застанаха децата, които сега правят първите си балетни стъпки, и хората, за които тези стъпки са скъп спомен от детството.
След последните аплодисменти разлистването продължи. Около старите албуми отново се събраха хора, които някога са репетирали заедно. Разпознаваха се в снимките, припомняха си случки и се смееха, а понякога очите им се пълнеха със сълзи от щастие. Към спомените, които ги събраха за юбилея, се прибави още един – вечерта, в която отново бяха заедно.
