От АРХИВА: Кои са родоначалниците на големите плевенски родове и откъде идват

Кои са родоначалниците на големите плевенски родове и откъде идват ще научите от днешния откъс от историята на акад. Юрдан Трифонов. Ще разберете и колко пестеливи е трябвало да бъдат плевенци едно време.
В поредица от публикации ви запознаваме с интересни факти от историята на Плевен, записани от акад. Юрдан Трифонов в „История на града Плевен до Освободителната война“ 1933 г.
С гордост можем да припомним, че именно Читалище „Съгласие” – като най-крупния културен институт в града, се наема с нелеката задача да издаде този значим научен труд. Години по-късно, по време на бомбардировките над София, Юрдан Трифонов изпраща 620 тома от личната си библиотека с молба да бъдат съхранени в читалището, където са и до днес.

С постепенното умиряване на страната, приливът на селяни в града се засилил. Обикновено прииждали по-събудени селяни, които усещали у себе-си способност за търговия и били посъбрали малко имот. Много от тях станали родоначалници на издигнали се отпосле фамилии. Родоначалник на Вацовци е дедо Тоно брестовченинът. Други като него са били: дедо Динко, родоначалник на фамилията Кирковци, дошъл от с. Рупци (Луковитско); Коцо бояджията, чието име носи мостът към Текийската махала, дошъл от Петърница; поп Дунчо, родоначалник на Хиновци – от Червен бряг; сакеларий п. Петър дошъл от Камено-поле; бащата на х. Ангел Томов – от Гривица; дядото на Дилчовите, Цанко — от Петърница; дедо Петко, прадядо на Домусчийските – от с. Биволаре; дедо Рагьо табакът – от с. Голяма Желязна (Ловченско) и пр.
Тия предишни селяни, а сетне по-първи граждани се занимавали отчасти със занаят, отчасти с търговия. Най-много търгували с кожи, вълна, аби. Главен извор за обогатяване било отглеждането на добитък за клане (соватлък), отначало в съдружие с турци, а после и самостойно, и винарството. След време, във всяка по-заможна къща имало и отделен зимник за каци и казанка. Но доходите не били големи, и само извънредната пестеливост на тогавашните хора давала възможност да се посъбере капиталец и да се почне откупване от агите на недвижими имоти – воденици, бранища и дюкяни. За една хаджийка разказват, че върнала мленото кафе, което взела със себе си, уж да го употреби из пътя за Иерусалим. Докъде е отивала пестеливостта, показва ни примерът на главния първенец, чорбаджи Георги Михаилов, който бил от коренните граждани. За да научи челядта си на пестеливост, а главно на ред. чорбаджи Георги, който имал хан, държел хлеба и другите провизии под ключ, та жена му понекога немала с какво да залъже палавите си деца.
Ставало нужда, син му Пенчо, който знаел да отключва долапа с разклащане, да дохожда на помощ и да улеснява майка си. Наистина, чорбаджията правел това не толкова от скъперничество, колкото от желание да има ред в къщи; но все пак пестеливостта и простотата на живота са явни. А същият дедо Георги знаел да пази чорбаджилъка си: когато кумиците му и други роднини донасяли по заговезни кокошки и пити, той ги предавал на слугите. Същият, като другите тогавашни богати граждани, срещу Великден отивал при бабукчиите, купувал цел кош чехли и ги пращал на баба Пашуна към Главинкова сокак (улица), да ги раздаде на сиромасите. Спремо жените и децата тогавашните граждани били истински господари.