Знаете ли кой е бил първият пивовар в Плевен и каква бира са пили плевенчани преди повече от век? А коя е първата пивоварна в града ни и какво се случва с нейната сграда след прекратяване на дейността й? Прочетете сега:
„Червен рак“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град Плевен, основана през 1906 – 7 г. (според някои източници още през 1889 г.) и прекратила самостоятелното си съществуване през 1927 г.
Пивоварната фабрика „Червен рак“ е основана от австриеца Мориц Рат през 1906 – 1907 г. Мориц Рат се установява в България в края на ХІХ век. Развива търговска дейност и в София, където открива бирария със същото име, на мястото на фонтана пред днешното президентство, а впоследствие наема и градското казино. Пивоварната фабрика в Плевен е построена на т.нар. Бейски баир. В двора на фабриката е открит ресторант, където в празнични и почивни дни свири оркестър. През 1925 г. фабриката е продадена на „Българо-Чехско акционерно дружество за захарна индустрия“АД, с основен акционер чехът Рудолф Бицка, който е собственик и на захарната фабрика в Горна Оряховица. През 1926 г. се регистрира „Пивоварна фабрика“АД – гр. Плевен.
Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Плевен. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и Плевенската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Съгласно решението на картела от 1927 г. плевенската пивоварна фабрика преустановява производството на бира. Плевенската, варненската и ломската пивоварни започват да пласират шуменско пиво. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.
След 1944 г. сградите на бившата пивоварна се използват като оцетна фабрика (1950 – 1990).
- Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.30 – 31, 46.
А кой е бил първият пивовар в нашия град и какви са спомените на старите плевенци от него? Прочетете в разказа на Георги Домусчиев:
Първият пивовар *
Край шосето за Русчук, зад сегашната, болница, някога имаше малък хребет. Почваше той от самото шосе и завършваше горе с малка площ земя. Пред нея се мъдреше стара и порутена сграда, с окъртена мазилка и разкривени прозорци. С врати, двойни на средата, наподобяващи входа на някой селски хан. Думаха някои, че това място, със сградата заедно, било уж на Апостол Пеков.
Не помня кой го държеше, но помня, че лятно време, там спираха уморени пътници. Било да сръбнат по чашка ракия, било да се разхладят с шише лимонада. И току се понесе веднъж като барабан новината из града, че там имало фабрика…
– Фабрика ли?
– Че каква ще е тя такава фабрика?
– За бира, думат, била.
– Че какво е то такова – бира?
– Един буламач такъв, правели го от ечемик.
– От ечемик ли?
– Значи, хакът на конете ще ядем45!
– Ами винцето кой ще го пие?
Тъй недоумяваха по онова време хората из града за тая фабрика. Особено из махалите като раздрънкаха тая новина жените…
-Уф, да го убие, дано!
– Ами казват, че бил чех?
-Такъв ли е?
– И думат, че бил Веселяк един, а?
– И лулата му все в устата, чухте ли?
-Трябва да е някое гладно куче!
– Ами отде се е домъкнал?
Тъй се подпитват те една друга – дано научат нещо повече. Тяхното любопитство задоволява дядо Костаки Карнобатлията. Той е отракан човек, ходил е в Букурещ и много неща е видял. Отворена била фабриката от някой си Вепшек, дошъл в града ни преди месец. Работил преди това в Русчук във фабриката на някой си Хаберман. Но кой знае дали е бил там, или само си прави реклама с това.
Такива сведения дава в махалата дядо Костаки за тоя чех. Колкото до въпроса, какво питие е бирата, той внася у жените пълно разочарование.
— Бирата ли? Ей такова едно… жълто. Прилича на пикоч. И горчи като пелин!
-Ух! – обаждат се жените недоволни.
– С какво дошъл да ни пои! – кълне го кака Мица.
– Фабрика, а? Тука дошъл да я прави…. Не можа ли да се замете на друго място. Шваба такава.
Такива думи добавя за сметка на пивоваря и кака Ламба. И по обичая на онова време чуми с разперени пръсти невидимия пивовар. Тя изглежда много разлютена, лиги хвърчат от устата й като говори. Може би защото мъжът й е голям лозар…
– И какво място избрал — добавя дядо Костаки. — Че
там за фабрика ли е? Един бордей… Току-виж, съборил се над него!
– Че къде му е фабриката?
– На шосето за Русчук… Зная го. Минавал съм от там…
-Да не му е задълго! – кълне го и кака Тодорица.
Това беше отдавна — трябва да има шестдесет години оттогава. По онова време фабриката за бира „Св. Георги“, сега срещу гробищата, я нямаше. Не помня колко, но мина много време, докато предприемчиви хора решат нейната постройка. Предприятието на Вепшек обаче беше и си остана първо по рода си за нашия град.
И въпреки всичко почнаха да свикват хората с горчивия вкус на това питие. Взеха да посещават Вепшека, най-първо и сякаш напук, млади хора от града. За да покажат, може би, че са надрасли себе си и са скъсали с всичко старо. След това почнаха да ходят на чаша бира там и по-отбрани хора. От ония, които обичат да вървят с модата на времето – само да не минат за назадничави. Най-сетне свикнаха с такава мода и по-простите хора. Че нали и те трябва да покажат пред света, че са хора с разбирания. Тъкмо такива хора представляваха по онова време най-голям интерес за наблюдение.
Ще ги чуеш понякога да кажат: „Отиваме да пием бира при оная женка, швабата.“ Тогава вече бях ученик в гимназията в Русчук и си бях дошъл за лятната ваканция. И с един мой връстник веднъж току решихме да видим тая фабрика. Да би имал Вепшек поне полза някаква от въздържатели като нас, а то. Но пусто любопитство като ни беше замъчило – как да се отървем от него?
Направи ми друго впечатление сградата, която познавах от по-рано. Сега тя не изглеждаше тъй порутена и нависнала като хром човек на патерици. Измазана с вар отвън, сега даваше вид на нещо приветливо и завършено. Прозорците й изглеждаха посчукани, наместени, боядисани светлозелено. Над тях се мъдреше табела с големи черни букви: „Фабрика и бирария Вепшек“. Имаха приветлив вид и двойните врати, боядисани също в светлозелено. Сега широко разтворени, разбира се, като входа на някоя пивница. Като нещо ново привличаха вниманието и добавените вдясно две нови постройки. Едната, за изваряване на бира, с „вход забранен“, за жалост. Другата – с дълбоко вкопано в земята помещение, наподобяващо зимник, за отлежала бира. Площадката отпред изглеждаше тоя път значително подравнена и разширена. По краищата тя бе оградена със закуми и чемшири – отде ги бяха Взели толкова? По нея се точеха три реда маси и столове, Взети сякаш от някоя селска кръчма. Около тях току щъкаха двама-трима хлапаци с чаши бира, едва запенила се отгоре. Мътна и още неотлежала, тя караше някои познавачи на хубава бира да се мръщят. Най-сетне току зашъпнаха по някои маси: „Ето го и самия Вепшек, ето го.“
– Този ли е пивоварът? – любопитстват някои.
Видях го най-сетне и аз – този бил, значи, Вепшек. Тук и там той се спира при някои маси – Вежлив, внимателен, фамилиарен дори. Къс, набит, с оголено теме на валчеста глава и буйно нависнали рижи мустаци. Под тях като увиснала оная лула – като вързоп виси надолу. И не слиза от устата му. Ей тъй – като че му е по-сладко да разговаря с нея в устата. И където и да се спре за минута-две, той се държи тъй гордо и самоуверено! Като че никой друг не би могъл да Вари така изкусно бира!
Не помня какво стана по-късно с тоя човек и с неговата фабрика за бира. Личните му средства ли се свършиха, банки ли престанаха да го кредитират? Или сам се увери, че не ще може да конкурира по-големи майстори на бира от него? Но незабелязано някак, един ден той изчезна кой знае къде.
*Из: „Сенки от стария Плевен„
