Дейността на създаденото през 1869 г. в Плевен Обществено образователно дружество (читалище) „Съгласие“ постепенно угасва по време на османското владичество, за да се възпламени отново през 1887 г., след Освобождението. То осъществява своята народополезна дейност във взети под наем тесни и неудобни помещения, които не му позволяват да се разгърне и да създаде градска библиотека „за умствено и нравствено развитие на гражданите“, както е записано в неговия устав от 1888 г. За да изнася подготвяните с голям ентусиазъм пиеси, ползва салоните на Светиниколаевското и Винарското училище. Гонено от хазаина на къщата, която обитава, през април 1889 г. читалището се настанява в дюкяна на баба Мария (Марга) в центъра на града. Обзавеждането е оскъдно: джамлък (шкаф с остъклени вратички) и малък долап за книги, 2 пейки, 3 маси. За да привлича посетители с хапване и пийване, във второто помещение на дюкяна читалището настанява бюфет, а за да получава по-голям наем, добавя и бюрото на плевенския адвокат Чобанов. През 1891 -1892 г. общината му налага да приюти и градския лекар1.
Въпросът за сградата е непрекъснато на дневен ред на заседанията на настоятелството на читалището.
Още през август 1888 г. се взема решение да се иска от общината отпускане на място за построяване на сграда, а през март 1889 г. се уточняват и условията, на които да отговаря тя, размерите на салона и сцената, необходимите допълнителни помещения2
На 15 ян. 1891 г. Плевенското градско общинско управление отпуска терен от 2400 кв.м до църквата „Св. Николай“ и намираща се в близост до нея джамия, при условие, че след построяване на зданието, то ще се ползва и от него3. През април същата година Общинското управление решава въпросите за отчуждаването на имоти, а на 2 юни 1892 г. – и за събарянето на сгради върху терена, предвиден за построяване театрален салон на читалището4. Във в. „Свобода“ през 1893 г. се съобщава, че в общината на 3, 4 и 5-ти февруари ще се проведе търг. В него вземат участие трима кандидати да строят сградата. Най висока цена предлага предприемача Димитро Балли от Плевен (през 1891 г. на него общината възлага да изработи кадастрален и регулационен план на Плевен), по-ниска – Янаки Николов от Свищов и най-ниска – плевенския предприемач Николай Нейков Войников, който е член на читалището и специално помолен от настоятелството да участва в търга5. На 15 февр. 1893 г. общинското управление обявява, че строежът се поверява на Н. Войников6.
Първоначално се предвижда построяването на едноетажна сграда с театрален салон и няколко помещения към него за около 60 хил. лв.
С протокол № 1 от 13 юли 1892 г. настоятелството на читалището възлага срещу 300 лв. проектирането ѝ на градския архитект Вячеслав Гаварда – австриец от чешки произход7. Както се полага, на 25 февр. 1893 г. между предприемача Н. Войников и читалището, представлявано от подпредседателя Иван Юрданов е сключен договор за построяване на театрално здание за около 60 хил. лв. по одобрения план на Гаварда. Строителството трябва да започне през пролетта и завърши на 1 окт. 1893 г. За всеки ден забавяне строителят трябва да заплаща по 25 лв8.
Когато вече са изградени основите на театралния салон, настоятелството на читалището преценява, че сградата в този вид няма да му е достатъчна. То предлага и Н. Войников веднага се съгласява да я увеличи с още 19 помещения за канцеларии, два коридора, голяма кула за часовник и др., като това налага основите да бъдат разрушени. Допълнителните помещения срещу 1000 лв. проектира инж. Стефан Кашев9, следвал инженерство и архитектура в Мюнхенския университет със стипендия от плевенската община, поемайки задължението след дипломирането си да остане на работа в нея като архитект толкова дълго, колкото му е изплащана стипендия10.
Тъй като настоятелството не намира лица, които да гарантират заем за постройката, се обръща към общината. Но на 14 дек. 1892 г. градския общински съвет приема да гарантира 70 хил. лв. заем, но при определени условия: да се спазва стриктно договора с предприемача, заемът да се изплати за 5 г. и ако читалището се забави, общината да го поеме, но срещу това да стане собственик на сградата11. Липсват документи за размера на изтеглените от читалището заеми, от който са платени 30 000 лв. на Н. Войников преди започване на строежа12. Сградата е завършена в края на 1894 г. и оценена на 180 хил. лв13, но Н. Войников не получава възнаграждението си под предлог, че е необходимо доизкусуряване на някои детайли. Всъщност читалището няма никакви пари и бави подписването на необходимите документи за узаконяване на строежа през цялата 1895 г.14
За да може построената сграда да бъде ипотекирана и се вземат някакви средства, се налага през 1894 г. да бъде променен устава на дружеството. Със съдействието на плевенския депутат Тодор Табаков той е утвърден с Указ № 27 на княз Фердинанд от 19 февр. 1895 г.15
В началото на 1897 г., надявайки се да получи все пак някакви средства, Н. Войников се съгласява сградата да бъде ипотекирана за 73 000 златни лева първоначално в банка „Напредък“, по-късно прехвърлени към Българска народна банка (БНБ) за срок от 30 г.16 От тези средства той отново не получава нито лев под предлог, че сградата трябва да бъде обзаведена, за да може да носи приходи на читалището. Пред надвисналата опасност да не получи нищо и воден от местен патриотизъм, Н. Войников се явява на търга и го печели за 89 000 лв., но внася необходимия депозит от 7300 лв. два дена след законния 10-дневен срок от датата на обявяване на търга. Това забавяне довежда до обявяване на търга за невалиден и конфискуване на депозита му, който той успява да си възстанови по съдебен път чак след 2-3 години.
Така през 1897 г. Н. Войников е принуден да заведе дело № 180 в Плевенския окръжен съд, което е запазено в Държавен архив – Плевен17.
По същото време читалище „Съгласие“ се настанява в новопостроената сграда и започва да печели от нея като дава помещения под наем на Плевенското градско общинско управление, на градския лекар, на Плевенската земеделска каса и на Застрахователно дружество „Сила“. Започва да получава средства от театрални представления и наемане на салона за събрания, балове и вечеринки на местни дружества и политически организации, за изложби, концерти, конгреси, сватби, танцувално училище, гимнастически тренировки и др. Във фоайето е организиран бюфет, от който също се получава наем. Общината всяка година заделя в бюджета си суми за снабдяване на читалищната библиотека с книги, вестници и списания.
Тъй като тези приходи на читалището са нередовни, то започва да бави изплащането на взетия ипотечен заем, поради което сградата му за втори път е обявена от БНБ за публична продажба чрез търг на 24 март 1899 г.18
Юристите на дружеството обжалват и този акт на БНБ, и решението на Плевенския окръжен съд от 9 февр. 1900 г. в полза на Н. Войников19 до обнародването в брой 149 от 1900 г. на Държавен вестник Указ № 193 от 23 юни 1900 г. на княз Фердинанд20, с който той утвърждава решение на Плевенския градски общински съвет за сключване на заем от 340 хил. златни лв. със срок на изплащане 20 г. С част от него се разрешава да се откупи „банково здание, бивше притежание на Плевенското общообразователно дружество „Съгласие“. Така общината купува от БНБ зданието за 110 хил. лв., а читалището остава само ползвател на салона и читалнята без наем, тоест без недвижим имот, към който Н. Войников да има претенции. За да не бъдат загубени при първия търг за сградата и да останат в града ни, обзавеждането, декорите и костюмите на читалището са изкупени през 1896 г. пак от общината за 4000 лв.
С решение на Русенския апелативен съд от 26 юни 1909 г. настоятелството на дружество „Съгласие“ е осъдено да заплати на Войников 113517 лв., 10% лихва на година от 8 май 1897 г. (датата на завеждане на иска) до окончателно изплащане на сумата, 8477 лв. – разноски по делото и 25 лв. – незаплатени призовки21. В съдебната битка Н. Войников защитава мастития адвокат Тодор Табаков (плевенски общински съветник, кмет и депутат). Като читалищен деятел именно той участва активно от страна на читалището в търга при избора на Войников за строежа, а като председател на настоятелството – подписва някои документи, приложени в делото22.
След произнасяне на съда, през юли 1909 г. е наложен запор на всички приходи на читалището и то се оказва в тежко финансово състояние. Служителите остават 5 – 6 месеца без заплата и чрез съдебен пристав са разпродадени книги и имущество за 24249 лв.23
В този тежък момент настоятелството взема решение да отпечата в 1000 екземпляра брошурата „В защита на Плевенската градска библиотека“ с факти за историята на читалището от неговите архивни документи, която да се разпрати на видни български юристи, писатели и професори, както и на български вестници и списания с молба да се произнесат по въпроса за перипетиите на читалището по пътя му да се сдобие със свое гнездо. Останалите екземпляри се разпродават по 20 ст.24
Изглежда някои опитни юристи са дали съвет на читалището да заведе и касационно дело. Това става през 1910 г., последвалите войни забавят решаването му и дават глътка въздух за читалището.
След изчерпване на всички процедурни хватки и след като читалищната сграда, след повече от 20-годишна експлоатация, започва да изпитва сериозна нужда от средства за ремонти, настоятелите решават, че е крайно време да се сложи край на съдебната сага с Войников, да се прости на настоятелствата, които без разрешение на общото събрание на дружеството и с неизрядни документи, са възложили и платили проектирането и строежа на втория етаж на сградата, а също и на предприемача Н. Войников, който се е захванал да строи при тези условия. Отчита се, че и настоятелството, и Войников много силно са искали да помогнат най-после читалището да се сдобие със сграда25.
През 1919 г. специална комисия от дружеството започва преговори с Войников26 и ето че настъпва развръзката, когато в дома на вече възрастния Н. Войников пристига група плевенски граждани, за да го молят да опрости вземането си към читалището. Пратениците на проведеното на 11 февр. 1919 г. извънредно общо събрание на членовете на читалище „Съгласие“ му съобщават, че ще го провъзгласят за свой благодетел и бюста му ще бъде поставен на видно място в построения от него театрален салон. На разговора присъстват и порасналите деца на Войников, които го увещават да приеме това обещание на читалището като морално удовлетворение и настояват да се съгласи да опрости дълга. Споразумяват се да му изплатят само 40000 лв. – разноските за водене на делото. На 24 май 1919 г., по това време празник на читалището, Н. Войников е посетен от негови видни представители: д-р Тодор Недков, д-р Александър Смолянов, Марин Милчев, Тодораки Цветков, Иван Киров, Ячо Хлебаров, Христо Цонев и Минчо Славчев. В присъствието на семейството му от името на читалището са поднесени приветствия по случай празника „Св. Св. Кирил и Методий“ и чек за 40000 лв. (покритието му е събрано чак през 1920 г. като 33020 лв. са волни пожертвования на плевенските граждани)27. Н. Войников им предава изпълнителния лист за вземането му срещу читалище „Съгласие“, което с разноските и лихвите към тази дата възлиза на огромната сума 728 хил. лева.28 На 11 юни 1919 г. Николай Войников подава заявление до Плевенския окръжен съд, с което се отказва от абсолютно всички свои финансови претенции към читалището29.
Така Н. Войников и наследниците му се превръщат в крупни спомоществователи на читалище „Съгласие“, то губи сградата си, но се сдобива със спокойствие. Пред един от читалищните деятели Н. Войников споделя с огорчение, че обещанието на читалището бързо е забравено и той не е получил уважението, което му се полага като голям дарител. Н. Войников не е поканен и на 11 дек. 1925 г., когато се провежда тържествено освещаване на възстановения след опожаряването му театър28.
Моралната оценка за строителя на първата читалищна сграда в Плевен, която днес се ползва от плевенския театър, е направена чак на 18 февр. 1940 г.30, когато по настояване на наследниците на починалия на 4 ян. 1930 г. Никола Войников, редовното годишно събрание на читалището го провъзгласява за „Благодетелен член на читалище „Съгласие“31.
Автор: Здравка Балабанова
ИЗТОЧНИЦИ:
1. ДА – Плевен, фонд 568К, оп. 1. а.е. 5, л. 22, 24-25, 33-35
2. Пак там, л. 1, 20-21
3. Пак там, фонд 60К, оп. 1, а.е. 6, л. 23
4. Пак там, л. 93-95
5. Пак там, фонд 261К, оп. 2. а.е. 37. л. 68- 70
6. Пак там, фонд 60К, оп. 1, а.е. 10, л. 29
7. Пак там, фонд 261К, оп. 2. а.е. 37, л. 83, 85
8. Пак там, л. 64-65
9. Пак там, л. 77, 143, 152
10. Пак там, фонд 60К, оп. 1, а.е. 8, л. 131, 156; а.е. 11, л. 6-7, 150-151; а.е. 16, л. 28-29.
11. Пак там, фонд 60К, оп. 1, а.е. 9, л. 3-5
12. Пак там, фонд 261К, оп. 2. а.е. 37, л. 77
13. Пак там, л. 136
14. Пак там, л. 153
15. ДВ, бр. 50, 1895 г.
16. ДА – Плевен, фонд 261К, оп. 2. а.е. 37, л. 139
17. Пак там, фонд 261К, оп. 2. а.е. 37
18. Пак там, фонд 568К. оп. 1., а.е. 6, л. 66
19. Пак там, фонд 261К, оп. 2. а.е. 37, 157-161.
20. ДВ, бр.149, 1900 г.
21. ДА – Плевен, фонд 261К, оп. 2. а.е. 37, л. 165-169.
22. Пак там, л. 77а, 128-129.
23. Пак там, фонд 568К, оп. 1, а.е. 7, л. 115-116
24. Пак там, л. 80
25. Пак там, л. 115-116
26. Пак там, л. 217
27. Пак там, л. 222
28. Читалище „Съгласие“ 1869 – 1939 г., Плевен, 1939 г., стр. 90-93
29. ДА – Плевен, фонд 261К, оп. 1, а.е. 37, л. 170
30. ЕСГРАОН
31. ДА – Плевен, фонд 568К, оп. 1, а.е. 3, л. 98
