Георги Пенчев Домусчиев, български писател, е роден на 19./28.11.1872 г. в град Плевен в семейство на търговеца Пенчо Домусчиев от известната от повече от 250 години фамилия Домусчиеви. Завършва гимназия в град Русе. Няколко години учителства в родния си град. Завършва юридически науки в СУ (1902). Съдия и адвокат в редица градове на страната.
През 1903 г. се венчава с Кина Несторова от Габрово. Раждат им се три деца – Божидар в Силистра, Надежда в Шумен и Кирил в Шумен. Първите двама умират от заболявания още млади.
Творби на Г.П. Домусчиев се отпечатват за пръв път в ученическото списание „Извор” в Русе през 1893 г. От 1897 г. публикува в сп. „Българска мисъл” и сп. „Българска сбирка”, където е сътрудник до 1915 г. Негови творби са публикувани в списанията „Демократичен преглед”, „Ново общество”, „Съвременен преглед”, „Листопад”, „Слънце” и др. Поддържа връзки с българските интелектуалци проф. Иван Шишманов, проф. Александър Балабанов, д-р Кръстьо Кръстев, Трифон Кунев, Юрдан Трифонов, Илия Блъсков и много други чрез писма и лични срещи.
Автор на книгите „Очерки и разкази” (1909, Шумен), „Стихотворения в проза” (в две книги, 1910, 1914, Шумен). После издава книги с стихове, разкази, повести, романи в Плевен в периода 1922-1943 г.: „Кървави дни” (разкази, 1922), „Есенни листа” (две книги със стихове в проза, Плевен, 1925 и 1927), „Самичка” (повест, 1927), „Сенки от стария Плевен” (художествено-документални разкази, 1933), „Пред смъртта” (разкази, 1940), „Отдавна” (разкази, 1940), „В утрото на живота” (роман, 1940), „Неспокойни времена” (разкази, 1941), „Бекярови” (роман, 1943), „Прокурорът Глогов” (роман, 1943), „Да си спомним за тях” (художествено-документални разкази, 1943). Книгата „Сенки от стария Плевен”, обединяваща разкази и очерци от едноименната книга, „Отдавна” и „Да си спомним за тях”, е преиздадена през 1988 г. През 2002 г. е преиздадена и „Есенни листа“. През 2013 г. внукът на Г.П. Домусчиев – големият плевенски актьор Христо Домусчиев – Бебо, преиздава „Сенки от стария Плевен“. Книгата беше представена в читалище „Съгласие 1869“.
Активно участва в списването на литературното списание „Родна мисъл” (1921 – 1924, Плевен), заедно с писателя Иван Кирилов и поета Никола Ракитин. През 1933 г. е съредактор на обществено-културното издание “Вит”, в което печата и част от своите творби.
Читалищен деятел и радетел за културата в Плевен, Г.П.Домусчиев дълги години е в управата на градското читалище „Съгласие”. Неговият баща Пенчо Домусчиев и чичо му Христаки Домусчиев са основатели на читалището в града.
Г. П. Домусчиев е основател на първата българска оперета в Шумен.
Умира на 21 март 1961 г. в Плевен. Приживе подарява цялата си библиотека и ръкописи на градското читалище „Съгласие”.
