Иван Данов е роден на 25 декември 1880 г. в Плевен. Оставя собствени следи в редица области: библиотекознание, библиография, археология, нумизматика, краезнание. И не само в тях. Проявява траен интерес към театъра, прави преводи, пише статии, издава книги с професионална насоченост. Изявява се и като активен читалищен деец – привлича вниманието върху себе си не само на местната интелигенция и библиотекарите от цялата страна, но и на учени от някои институции в столицата. И по времето на Иван Данов плевенското читалище „Съгласие 1869” продължава да бъде крепост и духовен мост на културни ценности. Под ръководството на Петър Ненков работи за въвеждането на УДК в цялостната работа на библиотеката при читалището. Поставя началото на колекцията от старопечатни книги – близо 1000 книги, вестници, ръкописи и 3 пергамента. През 1936 г. тя е най-богатата колекция в България.
Създава нумизматичната сбирка в „Съгласие“, която в края на живота му наброява 1775 монети. С това Данов поставя началото на Археологическия музей в Плевен с два отдела – по археология и нумизматика.
Иван Миндиликов кмет на Плевен от 1924 до 1931 г.
Тоталната финансова и икономическа криза, политическите борби в годините на неговото управление не са непреодолими препятствия в „битката“ му за модернизирането и стопанското издигане на града. Девизът му от предизборен лозунг е „Плевен и над всичко Плевен!“
Следвайки мечтите си, строи стопански предприятия, благоустроява улици и площади и оставя след себе си електрическа централа, кланица и хладилник, ново модерно пазарище, нова гара, прекрасна сграда за мъжката гимназия, сметна палата, разширена и обогатена градска градина и пр.
От януари 1929 г. издава и в. „Народна дума”, на страниците на който чертае пътищата за просперитета на Плевен. Пише аналитични статии, но изпада в немилост от управляващите. Той е и един от учредителите на Съюза на градовете и активен негов деятел. Иван Миндиликов очертава новата стопанска физиономия на Плевен и полага солидна основа за бъдещото развитие на града. Общественикът Миндиликов е и член и на настоятелството на читалище „Съгласие“.
И днес Иван Миндиликов е част от ежедневието на плевенчани. На неговото име са кръстени площадът пред гарата и улицата, която минава оттам.
Научните основи на съвременната плевенска хирургия, по всеобщо признание, се полагат от проф. Иван Карамишев (1910 – 1973). Родом от София, той известно време служи като военен лекар и началник на хирургичното отделение в Дивизионната болница – Плевен, а по време на Отечествената война оглавява Трета етапна хирургическа болница. След уволнението си от армията остава да работи тук. Ръководената от проф. Карамишев плевенска клиника е призната за база на ИСУЛ. Внедрява в Плевен белодробните резекции и сърдечната хирургия, няколко пъти успешно оперира и прободени сърца. Пръв в страната въвежда плановите сърдечни операции, въвежда нови методи и модификации при операции на дебелочревен карцином, чернодробни резекции и пр. Специализира в София, Прага и Виена. През 1967 г. става директор на новосъздадената Хирургична клиника при Плевенската окръжна болница, а през 1970 г. е избран за хоноруван професор при Катедрата по болнична хирургия.
Освен, че напълно е отдаден на лекарската професия, проф. Карамишев е и музикант. Първият грамофон в града е неговият – чешки, получава го по пощата. Купува плочи в несметни количества с най-големите изпълнители, конкуренция му е само зъболекарят Мирон Каракашев. Интересното е, че и двамата лекари, а и още няколко техни колеги, освен да слушат музика, са и свирили. Проф. Карамишев на кларинет и обой, д-р Каракашев на цигулка. С тях Саша Попов създава Плевенския симфоничен оркестър, днес Плевенска филхармония. По-късно проф. Карамишев е назначен като солист по съвместителство да свири на английски рог – много рядко срещан инструмент, производен на обоя.
Днес повод да почерпят имат председателят на читалище „Съгласие 1869“ Ивайло Атанасов и художникът Иван Велчев – Йово – член на Настоятелството.
Leave a Reply