
„Имам и бели стихове, имам съвсем кратки стихотворения, но всяко стихотворение си идва с формата, с размера, със звука. Аз обикновено му се доверявам. Каквото ми носи, това приемам“. Калин Донков
На 2 декември 2021 г. известният български поет, публицист и белетрист Калин Донков навършва 80 години от своето рождение. Роден е в Беглеж, но израства в Плевен. Поезията му е преведена на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др. Проза – на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, по някои прозаични творби – филми и пиеси.
Нека си припомним някои от неговите творби.
ЖЕСТ
Да не повярваш, че още съм на света!
Въжето на случая не обтегнах ли аз с тежестта си?
Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса?
Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя?
Да не повярваш, че още съм на света…
Най-мръсната дума до дръжката в мен е забита.
Отровата бистра – почти доброволно изпита.
Само смърт е цената. И само смърт ще платя.
Да не повярваш, че още съм на света.
Животът едва ме търпи. А и колко живот остана!
Но вече сложих ръка на твоята рана,
братко мой…
И не мога да тръгна, докато не спре кръвта.
***
ДУША
Този град небръснат
без печал ни пръсна.
Всичко нежно, всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звъниш под удара,
душа.
В този град бездънен
твоя вик потъна.
Колко мъдро, колко подло
паметта си всякой вкамени!
Но защо остана
(ех!)
душа-камбана
до смъртта под всеки удар
да звъни…
Leave a Reply