В поредица от публикации ви запознаваме с интересни факти от историята на Плевен, записани от акад. Юрдан Трифонов в „История на града Плевен до Освободителната война“ 1933 г.
С гордост можем да припомним, че именно Читалище „Съгласие” – като най-крупния културен институт в града, се наема с нелеката задача да издаде този значим научен труд. Години по-късно, по време на бомбардировките над София, Юрдан Трифонов изпраща 620 тома от личната си библиотека с молба да бъдат съхранени в читалището, където са и до днес.
Долномахленското училище силно нараснало и вече имало неколко отделения и един клас. Църквата „Св. Параскева“ („плетеницата“), в която те ходели на богослужение, едва стигала да ги побере, защото била малка и вече полуизгнила; а северната част на града, която се черкувала в нея, много се увеличила. Станало нужда, тази църква да се поднови и разшири. Църковното настоятелство, на чело с деятелния Янаки Бвнов и с родолю бивия поп Петър Каменополеца, се заловило усърдно за работа. Поповете, особено Петко, некогашен керемидчия, тичали за помощи и материали. Янаки отишъл в Цариград и след неколкомесечно действуване, успял да издийствува ферман за подновяването й без ограничения за размера. Строежът бил почнат на 4 май 1870 г. и продължил до есента на 1872 г.) А понеже новата масивна сграда била много по-голяма от старата плетеница, граденето й продължило доста време, без да се събаря последната. Едва когато новите стени се издигнали достатъчно, старата плетеница била съсечена и разчистена. Каменни стълбове за новата църква били пренесени от стара мънастирска църква между Славовица и Оряховица. На новата, великолепна за времето си сграда била дадена форма на кораб с три купола.
Над западните външни двери, бил направен голям орел с разперени крила и с глава, обърната към север, на който орел, както ще се каже по-долу, се давало символическо значение.
Поради строежа на новата църква и поради нуждата да се отвори место за голямата маса граждани, които се събирали при обикалянето на църквите („литии“) по Великден и при празднуването на народния праздник Св. Кирил и Методий, — станало наложително, гробищата да се изхвърлят из църковните дворове, гдето били дотогава. През есента на 1869 г., общината откупила от турчина х. Гароолу една голяма нива на север от града и я обърнала в место за гробища. Нивата била пазарена за 10 хиляди гроша; но когато набожният турчин разбрал, че тя се взема за душеполезна цел („ибадет“), отстъпил я за 6 хиляди. В новите гробища били погребани най-напред Маринчо Лилов Елмазът и едно момиченце на Лазаря Конов Прекорът на първия послужил за техно иносказателно насмешливоиме -: „Елмаз-кьой“ — Елмазово село, т. е. здраво като елмаз прибежище.
