Колко е струвало подновяването на църквата „Св. Николай“ и за колко време е била вдигната? Ще разберете от поредния откъс от „Историята на града Плевен“ на акад. Юрдан Трифонов.
След като се сдобили с по-обширна сграда за училище, църковно-училищните настоятели намислили да подновят и църквата „Св. Николай”. Нуждата от това била голема. В 1833 г. Плевен вече имал около 800 български семейства, за които Неофит Хилендарски казва, че били „природно трудолюбиви, благоговейни, и страннолюбиви“, а се ползувал само от една вехта и слупена църква „Св. Николай”, понеже църквата „Св. Параскева” още от кърджалийско време стоела в развалини. Около трапа на последната, на Гергьовден се донасяли агнета, за да им се чете молитва. Населението от крайните махали се черкувало само в големи праздници. В тясната църква стоели само поповете, певците и по-първите хора, а по-простите, след като запалвали свещи, излизали и стоели на двора. Те не чували четенето и пението, но, щом виждали, че по-предните се кръстят, кръстели се и те . Във време на дъжд, дохождали в църква с човал на глава, с наврени един в друг ъгли във вид на качулка. Клепало (тока) още не биело. Когато предстоел праздник, служещият свещеник съобщавал за него от олтарните двери; а в навечерието клисарят ходел от порта на порта, чукал с тоягата си и напомнял, че на сутринта е праздник. Тогава жените се разшътвали, сгрявали вода, изпокъпвали децата и се измивали и сами.
Но желанието да се поднови църквата било мъчно изпълнимо. Наистина, в държавата бил настъпил вече мир, и правителството не пречело на населението да изпълнява вероизповедните си нужди; но помощ от никъде не можела да се чака, а султански ферман, без какъвто строенето на църква било невъзможно, мъчно се добивал. Случило се, че по това време епархията била и без епископ, тъй като Методий я напустнал още през есента на 1829 г., наскоро след минуването на русите през Враца…
През 3 години в епархията нямало владика, та митрополит Иларион требвало да дохожда сам в Плевен (в 1832 г.), за да нагледа паството и да тури в ред църковните приходи. Плевенци използували дохождането на митрополит Илариона, като изпросили ходатайството му за издаване на султански ферман. Много им помогнал за това и богатият и влиятелен пред правителството и султана бегликчия Стоян Теодорович Чалъков, обикновено наричан „Големия Стоян чорбаджи“, който бил родом от Копривщица, но живеел в Пловдив, поради което носел прозвището „Филибели“.
Той често дохождал в Плевен за събиране на беглика и прекарвал там доста време. Големата къшла, в която той събирал беглишките овце, се намирала под Опанския връх. На плевенци чорбаджи Стоян бил потребенъ в случая, да подкрепи ходатайството на митрополита и патриарха за ферман пред везирите.
Доколко е било мъчно по онова време да се получи ферман за градене на църква, показва ни обстоятелството, че около 1/6 от цялата сума, която била похарчена за новата църква (93,692 гр. и 10 пари), именно 15,012 гроша била дадена за добиване на фермана.
На кадията били дадени 3000 гроша, за да издаде потребното позволително, и 1000 гроша — за да впише в протоколната книга на ежда издадения вече ферман; освен това, на писаря му били дадени 602 гроша, а на другите му хора — 250 гроша. На митрополита Илариона били броени 1760 гроша, а когато бил в Никопол, подарен му бил кон за 550 гроша. На бейовете били дадени 9 тона комаш и други дребни подаръци за 1975 гроша. На митрополитския чоняк, който отнесъл позволителното на кадията до Хюсеин-паша, а после донесъл фермана — на 3 пъти били дадени 264 гроша. На видинския владика бил подарен комаш за 115 гроша и пр. Епитропи били х. Тодор Живков и Влад п. Петков; последния водел сметката. Те правили два пъти споразумение с майстори предприемачи — най-напред с търновски, а след това с брациговски, и платили неустойка, но пак построили църквата по стопански начин, защото голема част от грубата работа населението извършвало даром, та предприятието мъчно се поддавало на оценка. Градежът на църквата бил истинско обществено предприятие…
За година и половина църквата била готова!
Още в началото на строежа били събрани от гражданите пожертвования от 72,092 гроша. Плавенци сепоказали щедри за задоволяване належащата потреба от църква за града. В сравнение с тогавашното им имотно състояние, пожертвованията се явяват досто големи.
Покрай паричните дарения, граждани и селяни услужвали още с личен труд, както и с колата и воловете си при превозване на материалите. Камъни били докарани от развалините в околността на града, особено от кайлъшкото укрепление и от кервансарая. От последния бил докаран по-после и камъкът, който служи за престол. Само една част от камъните били къртени с барут; повечето били „копани“, т. е. докарани от реките и от развалини. Между друго, употребени били и много надгробни камъни с надписи и без тикива. За техните стопани писачът на сметките в кондиката, Влад п. Петков, моли от Бога прошка в името на гражданите, и изказва съжаление, че наедно с тях се изгубили и много сггари надписи.
И много изработени предмети били подарени.
Така, взиданите в стените гърнета за усилване на гласа били подарени от Пашо Грънчара. Железарията била работена повечето от габровски майстори, макар че една част била приготвена и от местни. Постилането на църквата и снабдяването й с нови икони и утвари било оставено за по-късно, и тя била осветена на 14 октомврий 1834 година (в деня на Св. Параскева).
Следва продължение…
