Поредната доза прелюбопитно четиво ви предлагаме с откъса от „Историята на града Плевен“ на именития наш съгражданин акад. Юрдан Трифонов. Отделеното време си заслужава, убедете се сами:
Около времето преди Кримската война се случила една проява на суеверие и простотия, която най-добре показва, каква голяма нужда от просвета имало населението и колко духовенството слабо е могло да влияе върху него, защото, може би, и само е разделяло неговите суеверия. Думата ни е за топенето на вещери в реките и за унищожаване на вампири.
Точната дата на това средневековно деяние не е известна; стари хора посочват само, че то е станало между минуването на маджарите и кримската война. То засегнало не само Плевен, а и Ловеч, и селата им. Както се каза по-горе, населението живеело в най- нехигиенични условия. Децата лятно време играели всред улицата, заровени в праха, а във време на дъжд цапали боси и запретнати из калните порои, които се мъчели да преграждат с кал. По-крайните махали живеели в бордеи, в които зимно време спели и биволите. При камините се сушели мокрите и кални навуща; подовете, измазани с жълтопръстица, се изкъртвали лесно, а стаите се прашели и пълнели с бълхи. В една стая, простнати един до друг, спяли върху рогозка или черга по 5-6 души наедно. С препълнени от просеник, качамак, или прясна пита и зеленчуци стомаси, те често усещали в тесните за толкова души стаи задух и разказвали, че нещо ги души, натиска ги. Децата често се разболявали и мрели.
Откак се свършило строгото Хюсеин-пашово управление, почнало да се говори и за ходене на лоши хора, за примамване на храните в чужди ниви, за магии и пр. Говорело се, че обладала лошотия, че дошло време, когато лоши духове, магьосници, вампири и други врагове на хората, особено на децата и на жените родилки, скитат в потайно време идокарват злини и болести. За злото требвало да се намери цер. Кой е взел инициативата за това, не се знае; но то не ще да е станало без знанието и съдействието на агите, защото издирването на вещерите и вампирите засегнало, както се каза, не само Плевен, но и Ловеч, и селата; а събиране и разкарване на хората не можело да става без позволението на властта.
И българи, и турци имали същите суеверия и, както се спомена, прибегвали за цер взаимно едни към други. Населението познавало вещерите по особения им вторачен и неподвижен поглед, който пронизвал човека, по широките им като на бухъл зеници. Но вампирясалите, които, уж, излизали от гробовете си през дупка (защото телото им било като пихтия без кокали, та лесно се промъквало), не можели да се познаят от обикновени хора. Вервало се, че вампирите стават или от мъртъвци, прескочени от котка, или от злосторници, изедници, обесници, удавници и др. не по реда си умрели и погребани хора.
Тех лесно познавал г л о г, или съботник (човек роден в събота, и то от вампирясал баща).
В с. Радомирци имало цел глоговски род. От там бил доведен един глог в Плевен. За щастие, хората вече били по-умни и хуманни, не като едновремешните, които горели вещеци и вещери или ги избивали заедно с децата им, както било направено, например, в Свищов в 1779 г. с едно нещастно семейство от с. Орешене. Сега вещерите се церели от глога с бурени. Требвало само да се провери, дали подозрените във вещерство наистина са такива. Проверката се извършвала на Вита предъ очите на всички. Хората, за които се знаело, че са вещери, т. е. че причиняват с погледа си уроки, били закарани там. Наедно с тех отишло грамадно множество градани и селяни от близките села. В едно по-дълбоко место на реката вкарали две кола, турени редом една до друга. На всека от тях се качили по неколко души яки мъже, между които главни били едновремеишният чокла на чумавите Доно, и Пато Гурманя. Подозреният във вещерство клетник се връзвал с ръце под колене – „на бъкъл”, и се закачал на дълга върлина, двата края на която се държели от стоещите в колата мъже, и то така, че свободно да може да потъва. Държещите върлината пущали вързания да падне във водата. Всички наблюдавали. Ако пуснатият във водата потънел, явно било, че не е вещер, защото същинските вещери не потъвали. А и такива се явявали. Тях натискали с вила зад врата, а те пак не потъвали. Тогава вече ги обявявали всенародо за вещери и ги предавали на глога за церене.
Вярвало се, обаче, че болен човек не потъва, дори и да не е вещер, затова подозрени болни не били топени във Вита. Такъв билъ дедо Иван, който живул срещу къщата на поп Петра Каменополеца; но и нему си останало прозвището „вещер“. Дядо Тодор, Лукановът баща, не потънал, и семейството се наричало от всички съседи „вещерите“. Не минало и без шеги, към каквито събраното можество имало особна склонност. Агата, който пазел реда, изказал неудоволствие, че се топятповече слаботелесни хора, които той не би:лъсрещал да скитат ноще, а здравеняците, които той познавал като грешници, не се топели. Като чул това, Доно се хвърлил във Вита и се гмурнал под водата, та разсмешил цялото множество наедно с намусения ага. Няколко деня наред след това глогът церил вещерите и изтребвал вампирите.
Вещерите били затворени в широката маза на дядо Тинчо и напушени с некакъв бурен. Цяла нощ те преседели в нея, но. за щастие, никой от тех не се задушил.
Вампирите се унищожавали в гробовете. Последните се пробивали с глогов кол, и в дупката се наливала гореща вода, при което се чувало фучение. Вярвало се, че прободеният вампир изпищява. Едва подир 5 години, когато чорбаджи Маринчо и владиката Доротей събрали глоговете и ги заплашили със смъртно наказание, ако не разкрият действията си, станало явно, защо се пробожда гроба и защо става фучене, считано за изпищяване на вампира. Глогът предварително заравял в съмнителния гроб негледжосан гърнеж, в който турял пресен бял дроб. Набиваният глогов кол минувал през дроба и се понакървявал. След това горещата вода се изливала през дупката в гърнежа с дроба, и бързо излизащият въздух фучел.
В некои села, напр. в Ракита, глогът се борил с невидимия вампир, който ходел по къщите и нанасял вреда на добитъка. Той (глогът) тичал по стаята, гдето виждал вампира, гонил го по двора и като го настигнал, борил се с него, като викал на силни мъже да го придържат. При тая борба той турил на главата си особен старовремски калпак, без който не можел да вижда вампира.
Leave a Reply