Предлагаме ви интересен материал, публикуван в първия брой на вестник „Мизия“, излизал в началото на миналия век в Плевен. Целият вестник можете да намерите в Дигиталната ни библиотека. Правописът е осъвременен, всичко останало е точно както е написано през 1922 година. Вижте какъв е бил Плевен тогава:
Свидетел на съдбоносни за своя народ моменти, град Плевен, бившо турско провинциално градче, след освобождението, поради благоприятните географически условия, израстна с бърз темп до първостепенен провинциален град, с бляскава перспектива за още по-голямо и всестранно развитие.
Разположен сред най-плодородната част на Дунавската равнина, дето главното богатство със зърнените храни, предмет на усилена и доходна за населението търговия, улеснявана от близките пристанища. Сомовит, Никопол и Свищов—Плевен привлича ежегодно голям брой жители от балканските градове и села. Намиращ се недалеч от прочутата с породист добитък Искърска долина, обявен като пипиниерист за цялата страна, той е един от, първостепенните търговски градове в България. Силно развит лозарски център в миналото и днес, известен със своето най-старо лозарско-овощарско училище, земледелска опитна станция и винарска изба, Плевен, малкото турско градче, брои днес около 30,000 жители и е, безспорно, един от най-културните центрове на Северна България, имащ на лице благоприятни условия за напредък във всяко отношение.
С изключение на мелничарството и керамиката, в нашия град липсва за сега почва за особено силно индустриално развитие, каквато има например в Габрово, Сливен и пр. Така че, като не се сметат няколкото съществуващи работилници и фабрики, Плевен има характер на търговско-занаятчийски град със силен стремеж към модернизиране на занаятите.
Постоянно засилващата се търговия се подпомага ефикасно от съществуващите местни кредитни учреждения, от които първо място заема банка Напредък – една от най-старите банки в страната.
Голямата война и преживените народни катастрофи попречиха за доброто развитие на града, което едва сега наново се подема.
Не липсват също интелигентни сили, но те са пръснати и разделени в разни политически корпорации и едва, за да не кажем никак, се обединяват, и то по-скоро външно, чрез основаното преди 40 години Обществено Образователно Дружество „Съгласие“. Би могло да се направи нещо за града при една разумна сплотеност на гражданството. На запад съществуват различни дружества, комисии и корпорации, на които, официално или не, е възложено да се грижат за разхубаниване на градовете е и за отзоваване към всички появили се нужди. Нещо подобно може да стане и в Плевен. Ние неговите граждани, требва да насочим всичките си усилия към издигането на Плевен до висотата на истински културен център с всичките модерни учреждения: библиотеки, музеи, театри, училища, паркове и градини. Условия за всичко това имаме. Малко повече жар и постоянство и успехът е сигурен.
Leave a Reply