Теофраст е роден в Ерезос на остров Лесбос, отечеството на Сафо, в 372 г. преди Христа и е умрял на 287 г. на 85-годишна възраст. Почти целия си живот е прекарал в Атина, дето е дошел още младъ. Там е слушал лекциите отначало на Платона, сетне на Аристотеля, който, както се разказва, го и преименувал от Тиртамос на Теофраст, за да изрази божествената хубост на неговото слово. Животът му е минал безбурно, освен едно кратко изгнание, поради заповедта на Деметриос Полноркетес против школите на философите в 318 г. През целия си живот той се е занимавал с науките — като учител и автор на многобройни книги. Както се разправя, неговите ученици били стегнали числото две хиляди, между които имало много знаменитости на времето.
Цялата книга вижте в Дигиталната ни библиотека: „Характери“
Биографът Дионисий Лаертийски наброява около 240 съчинения от Теофраста, от които някои били доста обемисти. И Теофраст, както учителят му Аристотел, е обхващал всичкото знание на онова време, бил е един от най-даровитите енциклопедисти. Занимавал се с метафизика, с логика, с политика, с етика, с реторика, с поетика и доста усърдно – с физика и естествена история. Научните му работи се отличават с историческата си метода. Сам е издирвал истината, но е и излагал мненията на другите. Особено се е старал Теофраст да допълни и да вдълбочи теориите на Аристотеля, който го оставил наследник на школата и на неговата огромна библиотека и сбирка научни материали.
Измежду многобройните загубени Теофрастови съчинения ще поменем 24 книги „За Законите“, които ще да са били като допълнение на Аристотелевите „Конституции“; 18 книги „Физика“; 16 книги „Мнения на физиците“. От по-кратките му трактати ще изтъкнем; „За Пословиците“, „За Смешното“, „За Комедията“. От Теофраста до наше време са запазени две цели съчинения: „Ботанически студии“ в 9 книги и „Произходъ на растенията“. Освен това, прочутите „Характери“, които съдържат за нас не една литературно-историческа загадка. От другите Теофрастови съчинения са останали многобройни откъслеци, от които некои доста значителни.
Като учен, Теофраст не е от онези духове, които отварят нови пътища в науката. Той е усърден и даровит ратник в областта на това, което бе създал гениалният му учител. Като писател, той се отличава с ясния си слог, елегантен, тънко духовит, винаги съответен на материята. Цицерон отлично характеризира Теофраста, като казва за него, че „Теофраст не е посредствен даже и когато излага въпроси, излагани вече от Аристотеля“.
„Характерите“ са дело повече на учен човек, отколкото на писател или литератор. Те са всичко 30 на брой.
Всеки характер има заглавие името на някой морален недостатък или на някое качество. Най-напред стои една дефиниция според Аристотел. След това иде описание на разни отличителни черти, в които се проявява известен характер. Стилът е чист, прост, без каквото и да било литературно украшение, и служи само за да облаче една научна мисъл. Ако по-някога се показва духовит в характеристиките, то е често въпреки волята на автора, понеже самата тегла сама по себе си е интересна и комична. Но какво е собствено това съчинение и каква е била задачата на Теофраста? Самият текст на „Характерите“ често е много накърнен, после има разни бележки и прибавки или даже преработки. А по някой път се срещат две статийки за един и същ характер. По съдържанието на характерите като се съди, че ще да са написани около 320 година и издадени наскоро след това. Но важното за нас е да знаем, дали те са издадени от самия Теофраст такива, каквито се издават сега, дали той ги е събрал и подразделил, даже — ние не знаем — дали те са написани в тая форма от Теофраста, или са съкращения, извадки от някое по-голямо съчинение на автора, било върху комедията, било върху морала, било върху реториката. Също можем да предположим, че те са може би забележки на самия автор за допълнение на отвлечените дефиниции на Аристотеля в неговата „Реторика”. Най-приемливо би било мнението на Казаубонус, французки учен, който ги взима като извадки от съчиненията на автора за комедията. Между комедиите на александрийската епоха и характерите на Теофраста има много сходство — и по съдържание и най-важно — по заглавия. В всеки случай, те не са черпени от комедии, а са лични наблюдения на автора, който, както в тях, така и в другите си съчинения, е тънък психолог и съвършен писател.
Областта на Теофрастовите „Характери“ е нравствеността и приличието, т. е. той представя известни недостатъци и неприличия на лицата изобщо, без да се впуска в особеностите на възрастта на притежателя на известен характер, или на занятието даже и без да назовава името на притежателя на характера. Той анализира и представя чрез разни съвсем на кратко описани действия недостатъка изобщо, а не това или онова лице с тези,или онези недостатъци. Приструването, ласкателството, гордостта, селящината, бъбривостта, празнословието и пр. Но той анализира с крайна тънкост и бързина. Също държи сметка за иначе на пръв поглед едва уловими различия между разните характери. Има разлика между просто приказливия и бъбрицата, между лъскателя за облаги и угодливия човек, без да очаква некаква облага; единият се подмазва, а другият гледа само да се понрави на всички. И тая тънкост в различията съвсем не е изкуствена, а е плод на остри проницания в действителността. Аристотел бе дал в „Реториката“ анализи на главните с т р а с т и , без да влиза в подробностите на недостатъците. Освен това, анализите на Аристотеля беха отвлечени. Теофрастовите са конкретни и с колорит. Всеки „характер“ захваща по една Аристотеловска дефиниция. Но веднага Теофраст извежда на сцената самия бъбрица, самия ласкателя, а не самата горделивост или бъбривост, или ласкателството, като отвлечено понятие. Той ни казва как ходи, къде отива, той го кара сам да говори. Теофраст не подбира едно едничко действие, за да го развие, а събира няколко действия или белези от няколко действия и ги нарежда едно след друго, без всяка омисъл да ги сглобява в художествено цяло, без композиция. „Характерът” спира внезапно, или можеш да спреш където искаш. „Бъбрицата е човек, който като го срещнеш некъде и искаш да му съобщиш нещо…“ и след това няколко фрази; почти всички глаголи са в неопределително наклонение, освен когато говори сам характерът. Езикът наистина е съществен, точен, винаги име на предмет е словото, но, в същност, цялата работа изглежда като разхвърлени бележки на някой писател, който се готви да напише фейлетон, сатира или комедия.
И, въпреки тая разхвърленост, въпреки липсата на каквато и да е композиция и художественост в формата, тия характери на Теофраста могат да се приредят към най-хубавите творения в литературата.
Тяхната прелест се състои именно в тяхната безформеност и непринуденост като творения на тънко наблюдателен ум, живо въображение и на строга вярност. Каквито са представени хората там, в Атина, преди две хиледни толкова години, те и сега се разхождат пред нашите очи, сякаш с самите образи на Теофраста. Когато ги четем, ние не можем да не се спираме при всека фраза, за да си представяме тогова или оногова от нашите познати или от нашите обществени дейци. Теофрастовите характери са вечни типове. Освен тая им психологическа и чисто литературна стойност, значението на Теофрастовите характери става още по-големо поради удивителното обилие на културно-исторически материали в тези съвсем дребни късове. Прочетете само характерите на Теофраста и пред вас ще оживее Атина, ще оживее античният човек. Вие го виждате как отива на театър, как седи в клуба и говори за тогова или за оногова, как закача слугинята си, как яде и как се разговаря, как отива на пазар, как скучае и пр. Многобройни са подражателите на Теофраста във всички културни страни. Най-прочут е френският преводач и подражател на Теофрастовите характери La Bruyère, Les Caractères ou les moeurs de ce siècle (Paris 1686). Казаното до тук е според съчинението на Crois e t, Histoire de la littérature grecque, томъ пети. Тук-таме съм прибавил и некои мисли от други учени. Или съм приплел и свои мнения. Относно произхода на книгата за характерите, обаче, аз се виждам принуден да изтъкна това, което мисля сам по въпроса. Защото мен не задоволява нито мнението на C r o i s e t , който взима характерите на Теофраста като произведения, които са създадени от автора им само въз основа на лични наблюдения в живота, нито онова, което се е приемало от по-рано, именно, че Теофрастовите характери са скици на характери из разни комедии, които са били толкова прочути във времето на Теофраста, щото са могли да служат като типове за психологическа характеристика.
Според мен, характерите на Теофраста са и скици на тогавашните типове в комедиите, и материали, събирани направо из живота от самия автор. И едното и другото е било с цел да се даде на учениците упътване, за да могат сами да проследят един характер в някоя комедия или дори да могат да изобразят подобен характер в своя собствена комедия. Още повече, когато в тогавашната комедия установените типове са били нещо най-обикновено. Може да ми се възрази следното. Щом тези характери ще служат на учениците да развиват в свои комедии подобни типове, как така ще могат да бъдат скици по типове на герои в съществуващи вече и то прочути комедии? Преди всичко, съвсем не требва да се разбира от моите думи, че учениците неизменно требва да развиват същия път, както е посочено от Теофраста. Те ще схванат само начина, а не материята. Като правим в некой учебник по поезията анализ на некое поетическо произведение, не значи, че непременно и учащият се требва да вземе същото. Но да приемем, че всички други аргументи, които целят да докажат и отчасти книжния произход на характерите, са слаби. Остава един необорим и той е най-важният. Комедията в Теофрастово време е била комедия на характера. Скъперникът, лъстецът, самохвалецът, паразитът, надменният, страхливият и пр. — това са заглавията на многобройните комедии, за конто знаем от онези времена. Тогава именно са и били създадени тези типове, които после се пренесоха в римската комедия, а сетне и в модерната. Как е било възможно да съществуват две-три комедии — и то отлични — с главен герой П о д м а з л и в и я т — Теофраст, професор по поетиката, да пише учебник по комедията с образци и разни характери, да описва П о д м а з л и в и я, и да не използва отличните комедии? Ето, щом приемем това, ще си обясним и много особености в теофрастовите характери. Преди всичко, техната безформеност като написани произведения. Без начало, без край, без композиция. И тъкмо в тая безформеност пък има нещо много странно. Скъперник може да бъде от различни съсловия, не само от едни. Също и подмазливият и страхливият и пр. Ако Теофраст, който не пише художествени разкази, не взимаше своя материал и о т к о м е д и и освен от живота направо, не би оставал винаги с едно и също съсловие, в една и съща възраст характера си. С това се обяснява и друго нещо. Изобилието не на типични имена, а на имена, които се срещат в романите или в драмите. Характерите на Теофраста, ако да бяха черпени само от живота, щяха да имат по-малко собствени имена, а тия които са вътре щяха да бъдат типични като нашите Петко, Драган и пр., а не съвсем обикновени. Защото не можем да предположим, че Теофраст ще вземе хората от улицата и ще ги постави в своята книга точно с техните имена. И дефинициите нямаше да бъдат тъй неточни, щото често човек не знае защо е казана и поставена на чело известна дефиниция на некой характер.
Понеже говоря за дефинициите, нека кажа неколко думи и за превода. Боя се, той ще излезе много груб, а на некои места може би и неверен. За второто ще съм крив аз. Единственото ми извинение е н е и м о в е р н о трудният текст на оригинала. Дотам щото на много места нищо не се разбира. Лабрюер си е улеснил задачата много просто, просто изоставя по-мъчните места, дори не само невъзможните. После, той често само перифразира наместо да превежда, а често и съвсем криво разбира. В много характери той по досещане съчинява от себе си, а не по текста. Ако да бех Лабрюер и аз щех да направя същото. Но за сега, по-добре ми се виде да дам толкова, колкото разбирам. И да се надевам, че ще мога да поправя грешките си, ако ги забележа. Пък и относно текста няма още установено мнение за всички по-главни места. Това за фактическите грешки в ъ превода, ако някой бъде тъй любезен да ги намери. Колкото за грубостта, вината вече там не може да бъде моя. Характерите на Теофраста имат никаква художествена задача, те са само съвсем груби материали натрупани, както са донесени с колата. Изразите са, както е вече казано по-горе, като случайни мисли и бележки на некого, който се готви да с ъ ч и н и нещо, думите са само наредени една до друга, за да напомнят за двайсет други думи, които би могли да се прибавят при тях, както и прави по някой път Лабрюер, който, според тълкуванията на времето си, смятал е, че характерите на Теофраста са художествени разказчета. Моята задача е по-скромна и по-трудна: аз искам да дам на български старогръцкия текст както си е запазен. И нищо повече.
Вервам, мнозина, конто могат да пишат разкази, ще умеят да оценят правилно големото богатство от наблюдения, които са събрани в тая малка книжка. А мнозина ще предпочетат да четат и да препрочитат характерите на Теофраста, макар и да са безхудожествени, отколкото големите и п р е художествени романи и драми на нашето време.
Предговор на Ал. Балабанов
Leave a Reply