На 19 януари се навършват 285 години от рождението на изобретателя, на когото светът дължи много
Изобретяването на парната машина си остава едно от най-големите постижения в историята на човечеството, което се свързва с имената на не един, а на няколко бележити личности. За първооткривател се приема английският инженер Томас Сейвъри, който в края на седемнадесети век патентова първия модел на такава машина. Но тя, от своя страна, била с изключително ниска ефективност и служела само за изпомпване на вода. Няколко години по-късно, друг виден английски изобретател – Томас Нюкомен, патентовал подобрена модификация на парна машина, но и тя била все така недостатъчно ефективна. Истински сполучлив модел на съоръжението, обаче, който вече намерил индустриално приложение, се появил след намесата на Джеймс Уат – човекът, на когото Индустриалната революция, а и целият свят, дължат много.
Джеймс Уат e роден на 19 януари 1736 г. в Грийнок, Шотландия. Баща му бил проспериращ корабостроител, чиито работилници с големия набор от инструменти в тях, били сред основните източници на знания за младия изобретател. На 17 годишна възраст, той заминал за Глазгоу, където негов роднина бил преподавател в местния университет, а по-късно потеглил към Лондон, където пък се обучавал при майстор. След няколко години решил да се върне в Глазгоу и да отвори магазин в университета в Глазгоу, в който продавал собственоръчно направени математически инструменти.
През 1764 г., Уат получил задачата да поправи модел на машината на Нюкомен и бил впечатлен от огромните загуби на гореща пара, използвана за повтарящото се охлаждане и затопляне на цилиндъра в нея. Той бил решен да промени това и след няколко години в размисли и опити, той намерил начин, добавяйки отделни камери за събиране на парата и чрез изолиране на парния цилиндър.
Така през 1769 г. той получил патент за нововъведенията, които направил, но не спирял до там. С няколко други подобрения, той успял няколкократно да увеличи капацитета на съоръжението. Механикът изобретил и система от зъбчати колела, които превърнали възвратно-постъпателното движение във въртеливо. По този начин, чрез вече постигнатата икономичност на машината и увеличаването на възможностите й за работа, тя получила все по-широко разпространение в индустрията.
Дълго време, обаче, инженерът се опитвал да комерсиализира своето изобретение, но поради отсъствието на търговски нюх, нямал особен успех. На това се дължи и партньорството му с инженера и търговец Матю Болтън, с когото основавал компания за производство на парни машини. В последствие, фирмата им се превърнала в една от най-проспериращите компании в Обединеното кралство и това им донесло безмерни богатства.
Както е добре известно, Уат развил и идеята за конска сила.
На негово име била наречена единицата за мощност – Ват.
Обяснението на този факт е, че по времето, в което живял геният, за да се изпомпват подпочвени води, са се използвали коне, които трябвало да обикалят в кръг по цял ден, вързани към прът, задвижващ помпа. Изобретателят твърдял, че неговата парна машина може да свърши същото, което и един кон, и следователно има същата мощност като него.
Източник на снимковия материал: BBC, Енциклопедия “Британика”
Leave a Reply