В Деня на народните будители да си спомним за един от най-изявените просветители и дейци на Възраждането – д-р Петър Берон, български лекар, стопански и просветен деец и дарител, учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик.
Той е роден преди 221 години (октомври 1799 г.) в гр. Котел, в семейството на абаджията хаджи Беро – заможен и просветен за времето си човек, с пробудено национално съзнание.
Първоначално Петър Берон учи в родното си селище, но след като бащата е разорен от турците, постъпва като абаджийски чирак в Котел. През 1815 г. се премества във Варна. През 1817 г. заминава за Букурещ, записва се в Бейската академия, начело на която е Константин Вардалах – известен гръцки педагог. Тук получава добро за времето си образование, овладява знания от различни области, привличат го както точните науки, така и хуманитарните науки, в това число и филологията. Още тук се формира интересът му към българския народ и към българския език, както и към образователната система.
За българите Петър Берон е преди всичко реформатор на учебното дело. Той не само обосновава необходимостта от замяна на архаичната килийна образователна система с нова, светска образователна система, осигуряваща подготовката на момчетата и момичетата за практически живот, но и създава първата учебна книга у нас – “Буквар болгарский с различни поучения”, с която на дело се реализира идеята му. Пълното заглавие е “Буквар болгарский с различни поучения, собрани от Петра х.Беровича за българските училища”. Издава го през 1824 г. в гр. Брашов с помощта на просветителя Антон Йованович. По-известен е като “Рибен буквар” и е наречен така заради изобразените в края на книгата кит и делфин. Всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби. Букварът има шест издания.
В библиотеката на НЧ “Съгласие 1869”, в колекцията от старопечатни книги, се съхраняват 4-то издание (1850), отпечатано в Букурещ и 6-то издание (1862), отпечатано в Цариград.
С разнообразните си разкази и четива, с басните и умните съвети букварът е новост във възрожденската литература. Пропагандират се непознати до тогава за българите познавателни и възпитателни идеи.
Масовата употреба на буквара в нашите училища в продължение на десетилетия доказва неговата полезност и актуалност. В книгата си “ Древние и нинешние болгаре” Юрий И. Венелин пише: “Аз не съм видял ни един руски буквар, който да може да се сравнява с достойнствата на тази много поучителна книжка; изложението на статиите в нея е ясно, стилът е приятеи, което показва, че българският език е гъвкав за всички езикови изрази”. Висока оценка на буквара дават и наши възрожденци като В. Априлов, Г.С.Раковски, Л. Каравелов и др.
В Западна Европа името на Петър Берон е популярно през ХІХ в. преди всичко като име на учен-енциклопедист, чиито смели научни идеи за обединение на материалното и духовното начало във вселената впечатляват западноевропейската научна общност. Идеята му за единство на света е нова и оригинална за времето, в нея се съдържат догадки, които днешното развитие на науката постоянно потвърждава.
