На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будителите – национален празник, посветен на всички книжовници, революционери и духовници, пробудили българското самосъзнание.
Три интересни факта за Деня на народните будители:
- За първи път…
За първи път делото на народните будители се отбелязва в Пловдив през 1909 г. - Защо 1 ноември?
Датата не е избрана случайно. Според новия Грегориански календар на този ден се почита Св. Йоан Рилски Чудотворец – закрилник на българите (според стария Юлиански календар е на 19 октомври). През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, предлага 1 ноември за ден на народните будители. Тази му стъпка е по инициатива на група интелектуалци, сред които Александър Радославов,
Иван Вазов и проф. Любомир Милетич. В началото на 1923 г. 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден
за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. - Забрана и възстановяване на празника
Комунистическият режим отменя празника през 1945 г. и близо половин век традицията е прекъсната. Чак през 1992 г. отново започва да се отбелязва Денят на народните будители.
Цитати от народни будители, които днес звучат повече от актуално:
- „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най – славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най – много земя те завладели. Така от целия
славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.“ – Пайсий Хилендарски - Затова се трудя и аз сега денем и нощем да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение, да прочетат писанията ми и да ги използват. И за
мене, недостойния. Бога да молят невежеството ми да поправи и потрудилия се с прошка да сподоби…Същото ние сърдечно и на вас желаем…“ – Софроний Врачански - „Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове.“ – Неофит Рилски
- „Млади юноши! Ви, поколение днешно, България от вас чака в пъприще славно ви да внидите сговорно, племе удрете лъжепророка! Знамен азийски долу да падне ниско, лъва да вдигнете венчана, миру да се провикнете и ви висок: Живи България пак славна!!!“ – Георги С. Раковски
- „Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад, а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо
пространство напред…“ – Любен Каравелов - „Когато изперво видех по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото като преминат младостта си в школото с толкози страх и
треперане, излазят и незнаят барем името си да пишат, нито да си сметат, щото вземат и дават, ами по дукените, ако им се случи, понаучават се малко нещо. Почудих се, как през толкова векове не се намери ни един да познай това окаяно състояние и да покаже един прав път към учението. Надеех се барем сега да се обади някой, но отколкото познах, че се трудят за всенародни ползи, ни един не се намира да смисли нещастните деца и да съчини за тях някоя книжка. Това дело възприех аз… Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях.“ – Д-р Петър Берон - „Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? Свободата. Па друго не ти трябва.“ – Иван Вазов, из „Чичовци“
