В поредния откъс, който подбрахме за Вас от „Историята на града Плевен“ на акад. Юрдан Трифонов, той събира стихийни бедствия. Едно от тях е описано изключелно завладяващо – трагедията от голямото наводнение през лятото на 1858 г.
Кримската война причинила доста загуби на земледелското население поради безплатно работене на хора и добитък („ангария“) и разни реквизиции. За нещастие, в същата година (1856), когато се свързал мир, Плевенско било сполетяно и от стихийни бедствия. В края на пролетта имало суша, та сеитбите доста изгорели. На 28 юний (ст. ст.) пък паднал град като кокоши яйца, та убил лозята, на които възлагали надежди. Каквото останало по нивит незасегнато от града, изронило се поради дневен силен вятър. Малко по-късно станало наводнение в града и удавило две майки наедно с децата им. Вече във втората половина на юлий се почувствувал глад, и сиромасите още тогава почнали да ядат кукурузник от непресеян просеник и дори трици.Липсвала и храна за добитъка. Всичко това се отразило зле върху духа на гражданите, българи и турци, които почнали да се нападат и обиждат. Българите си останали „гяури“, въпреки предписанията на хати-хумаюна.
През пролетта на 1857 г., срещу мюдюрина Риза-бей, когото преди по-малко от 2 години хвалели, се явили обвинения, че възбуждал турцит и българите едни срещу други и че ги разделил на партии. От Видин бил изпратен специялен чиновник (Мютат-ефенди) да провери оплакванията. Някои българи (види се, тия, които били в съвета) се заклели пред целия съвет и пред пашовия пратеник, че мюдюринът е невинен.
Въпреки това, последният бил уволнен. Но след заминуването на пратеника, партизанит на уволнения мюдюрин смазали с бой ония българи, които се били оплакали срещу него. Духовете поутихнали едва след дохождането на нов мюдюрин — Джилал-ефенди.
През лятото на 1858 г., Плевенско било сполетяно от друго, много по-голямо нещастие — от страшното н а в о д н е н и е („повогье“), което се е врязало в паметта на старците и кара някои от тях да гледат недоверчиво на строителната треска на днешното време и да си шушнат: „ами ако дойде едно повогье?“
Бедствието се случило на 27 юлий (ст. ст.) и дошло в късо време. Час и половина преди захождането на слънцето още нямало дъжд, но страшно притъмняло. Изеднаж завал невиждан дъжд, който продължавал 3 ½ часа и в това късо време излял незапомнена вода. Из улиците потекли цели реки.
Особно много вода се събрала в дълбоката тогава улица, която идлеа откъмътурската махала и минувала покрай Златановата къща. Хората бягали из наводнените, къщи у съседите или се качвали по таванит. В тефтера на х. Константина по този случай е отбелязано: „и много вода йзвираше по дворовете по стаите у черковата до колене вода извре“. Най-големи пакости, обаче, направила Плевенската (Тученишката) бара, която помела язове, воденици, къщи, дюкяни — всичко. Турското кафене, което се намирало до самия табашки мост, било дигнато изцяло наедно с хората. Осем души в него отчаяно и безпомощно пищели. По едно време влаченото кафене се разпаднало, и водата изхвърлила една част от него наедно с 2-ма души, а другите се удавили. Возилници наедно с виното плували към Вита; едни били изхвърлени към Млаката, а други отишли към Дунава. Същото станало и с другите, съдове, покъщнини и стоки. Един мъж, когото барата влачела с детенце в ръка, успял да хвърли детето на хора до брега, а сам се удавил. В нккои случаи стихията като че се забавлявала. Момченцето на една булка от Чонгулските било отнесено наедно с коритото, в което спяло, из къщата на дяда си Ячо; водата го изхвърлила в бостаните, и детенцето останало живо и здраво. Според една дописка в „Цареградски вестник” 160 къщи и дюкяни били изкъртени из основи, 150 били разглобени, 120 — сринати; освен това, завлечени били 7 воденици, 5 хана, 11 каменни и дървени мостове и една салхана.
Хаджи Константинъ изброява кръгло 500 сгради (къщи, дюкяни, воденици и пр.), а загубата изчислява на 10—15 милиона гроша. Много граждани — жени, мъже, деца, турци и българи, били удавени. Цели дни наред зозлочестените хора търсели остатъци от стоката и покъщнината си по бостаните и по ливадите около Вита. Като се погледнело откъм Сър пазар покрай барата, виждало се чак до Балъклия. Нека забележим, че такова наводнение малко по-рано (8 юний) станало и в Търново, гдето отнесло много къщи и двата моста над Янтра в Долна-махала.На 28 юлий, т. е. на другия ден след плевенското наводнение станало подобно и към устието на р. Лом въ западна България.
Като се боели да се не повтори пак нещастието, сплашените ни бащи и деди намерили, че е наложително, денят Св. Пантелей, в който станало наводнението, да се празднува най-строго. Оттогава този ден станал траурен праздник за града, и на Св. Пантелея бил направен особен престол в дясната ниша на олтаря.
Снимка: Старият Плѣвенъ, годината е много по-късна, избрахме я за илюстрация на Тученишката бара
