„Живейте както искате и както можете. Но на всяка цена живейте така, че да трябвате“ – Дончо Цончев

Днес се навършват 10 години откакто майсторът на късия разказ завинаги си тръгна от този непонятен свят.

Дончо Стефанов Цончев се ражда на 27 юли през 1933 г. в гр. Левски. Завършва геология в Софийския университет. Първо се изхранва като зидар, а после работи като геолог в Родопите и Странджа. Когато се установява в София, започва работа като учител. След това се връща към геологията, започвайки адвинистративна дейност в Министерството на горите. В попрището на журналистиката попада след 1968 г., когато е завеждащ редакция в изд. „Народна младеж“, зам.-гл. редактор на „Профиздат“, завеждащ отдел „Българска литература“ в сп. „Съвременник“, директор на списание „Лов и риболов“. През 1991 година е основател и директор на в. „Наслука“. Публикува в периодиката от 1956 г. Неговите герои – спортисти, геолози, рибари, ловци, работници – са свързани пряко с начина му на живот. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, по-важните от които са: „Мъже без вратовръзки“ (1966), „Роман на колелета“ (1970; 1974), „Червени слонове“ (1970), „Опасни типове“ (1971), „Почти любовна история“ (1972), „Принцовете“ (1976; 1991), „Ако можехме да ги чуем“ (1977), „Звезден прах“ (1981), „Къщата на песните“ (1985), романовата трилогия „Жълтата къща“ (1982-1986), „Дневникът на един геолог“ (1989), „Циганинът“ (1991), „Ние, децата на голямата лъжа“ (1992) и др.

Книги от Дончо Цончев в библиотеката на НЧ „Съгласие 1869“

Приживе го сравняват с американските класици като Джек Лондон и Ърнест Хемингуей. „Всеки съвременен писател би искал да е автор на някои от разказите на Дончо Цончев“, казва в средата на 80-те друг майстор на думите – австралиецът от Великобритания Джеймс Олдридж.

Писателят умира на днешния 22 юли през 2010 г.

Дончоцончевчета

Писателят – това са поне две неща със сигурност: Първо, той има изключително право да мисли на глас и да съди всички наоколо. Второ, той има жестокото задължение да се държи така, че никое от възможните събития да не прекъсне и да не обезсмисли словото му.

* * *

Най-понятното на този свят – че той е непонятен.

* * *

Смисълът не може да се загуби, защото това, което може да се загуби, не е смисъл.

* * *

Колкото по-бързо пиша, толкова по хубаво става. То иде от генетичната памет, в потока на импулсите. Почна ли да умувам – разваля се с нещо. Така разбрах окончателно, че времето, в което живяхме, ме е направило роб.

* * *

Наличието на пари в джоба убива моята енергия, липсата им – самия мен.

* * *

Големите професионалисти в нещо обикновено остават наивници за реалния свят около тях. Големите професионалисти сред писателите са длъжни да познават реалния свят около тях по-добре от всички. Каква тежка корона. И все пак – корона.

* * *

„Една компания не може да бъде мъжка, ако в нея няма поне една дама.“

* * *

„Човек трябва да гледа със сърцето си, да мисли с очите си и да живее с ума си.“

* * *

„Не вярвам, че добър писател може да бъде човек, който не е грешен.“

* * *

„Ако в някои случаи властта чрез законност върши беззакония, то моралът във всички случаи – дори при беззаконието – е законност.“

* * *

„Живейте както искате и както можете. Но на всяка цена живейте така, че да трябвате.“

* * *

„Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия – за себе си, но и за околните.“

* * *

„Няма кофти въпрос. Бедата обикновено идва от отговорите.“

* * *

„Духовният свят е безбрежен, не го познаваме. Като морския рай под водата. Неизчерпаема красота. Винаги трябва да има нещо, което да те прави щастлив за това, че виждаш слънцето, че виждаш светлината.“

* * *

„Класик е този, чийто собствен профил се очертава от всичките шарки на Живота. И става все по-красив.“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*