От АРХИВА: Васил Левски и началото на революционната организация в Плевен

За Левски и неговото дело се е изписало много. Част от историците смятат, че в Плевен той е създал първия революционен комитет. Други оборват тази теза. Ние ви предлагаме откъс от „История на града Плевен до Освободителната война“, (1933 г.) на бележития наш съгражданин Юрдан Трифонов, в който се дават част от отговорите на въпросите: Защо Плевен, как и кой довежда Апостола тук и какво се случва в тези смутни години…

Съпричастието си към освободителното дело Плевен проявил не само чрез участие на свои синове в бунтовническите чети, но и чрез по-общо намесване във вътрешната революционна дейност, която се развила в края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в. Едно обстоятелство го свързало доста рано с главния строител на вътрешната революционна подготовка Васил Левски, който се познавал с плевналията Данаил Попов, търговец в Турну Мъгуреле. За първата си обиколка по градовете из Тракия и Северна България в края на 1868 г. и началото на 1869 г. Дяконът минал през Цариград, но за втората, която предприел през пролетта на 1869 г., той избрал пътя през Плевен, където пристигнал на 6 май. Тогава именно осъществява връзка с Данаил Попов и с брат му Анастас поп Хинов.

Къщата в Плевен, в която Левски създава първия революционен комитет в България

По липса на сигурни указания не може да се каже кога точно е бил основан частен революционен комитет в Плевен. Едва ли обаче има съмнение, че при първото си идване (6 май 1869 г.) Левски се е ограничил да завърже предварително познанство с повикани от Данаиловия брат Анастас по-доверени лица.

В първата година от основаването си Плевенският комитет не можал да развие голяма дейност. Поради факта, че в града имало редовен турски гарнизон, отначало работата му се свеждала към привличане на нови членове, събиране на пари и разнасяне на тайната поща от и до Румъния. Самото привличане на членове ставало предпазливо и със строго избиране на лицата. В края на 1871 г., след пристигането в Плевен на Ангел Кънчев, в комитета влезли 4-ма души.Тогава Левски още е изучвал общото състояние на духовете и условията за планомерна работа. Основаването на частни революционни комитети започнало по-систематизирано след уреждането на централния комитет в Букурещ (в края на 1869 г.).

Анастас поп Хинов, който стоял на чело на комитета, макар да бил честен, акуратен и родолюбив гражданин и да се ползвал с уважението на плевналии, нямал качества на юнак и ентусиазъм на апостол. В неговия гостоприемен дом обаче Левски намирал винаги радушен и сигурен прием. До средата на април 1871 г., когато отношенията им започват да се влошават. Апостолът изказал желание в писмата си до Данаила брат му да не ги отваря и да не ги чете. Какво е дало повод за това желание, не се знае.

Може би на Левски се е сторило, че Анастас не може да запази пълна тайна.

Анастас пък видял в това израз на голямо недоверие и започнал да се отказва от участие в революционното дело, като предложил на Левски да си търси по-верен човек щом се съмнява в него.

Средствата обаче и на Плевенския комитет, както и на другите, били недостатъчни, а нуждите растели от ден на ден. Ето защо Левски почнал да насочва вниманието си главно върху търсене на пари и стигнал до убеждение, че такива трябва да се искат от по-заможните (чорбаджиите) отчасти чрез убеждение, а отчасти и чрез заплашване.

Затова щом пристигнал в Плевен и се запознал с тогавашното състояние на комитета, Левски поискал да се срещне с първенците Маринчо Петров и Костаки хаджи Костов, от които първият стоял начело на общината, а вторият бил ковчежник.

Още в онези години са се носели и легенди за Апостола. Една от тях гласи, че при едно от посещенията си в Плевен дяконът се установил на квартира в хана на Ангел Мръвката, намиращ се на Сър пазар. Мръвков, като член на революционния комитет и друг път бил приемал като гостенин Левски. Набързо му събрали измежду плевенските търговци 300 турски лири. След като Левски предал парите на касиера, турската полиция усетила присъствието му и идвала да го търси в хана, но той бил скрит при булката на ханджията, увит като нейно дете.

Краят на 1871 г. и началото на 1872 г. е било най-благоприятното време в развитието на Плевенския местен комитет. Любопитно е да се знае кои граждани са били негови членове. За жалост, на този въпрос не може да се отговори по липса на документи. По спомени на Йочо Михалчев и на други лица, се изброяват следните 11 души: председател Симеон Коцев, членове: Никола Горанов, Тодор Хинков, Христаки Домусчиев, Йочо Михалчев, Ангел Мръвков, Парашкев хаджи Димитров, Анастас поп Хинов, Христо Пиронков и Атанас Костов, секретар Иван хаджи Паков. Преносвач на пощата от Влашко в България бил тетевенецът Сава Ръженков.

През лятото на 1872 г. търканията между Анастас и Левски се усилили и донесли вреда на бунтовното дело. Нова причина за недоволство на първия било пренебрегването му при избиране представители за главното събрание на революционната организация в Букурещ през пролетта на 1872 г. Изглежда, че Левски не го е препоръчал, затова не е бил избран.

Пренебрегването обидило силно Анастас. Може да се допусне, че това е истинската причина и за отсъствието на Данаил от същото събрание, като обяснението било, че няма на кого да остави дюкяна си.

Недоволният Анастас се сближил с Димитър Общи, сърбин от Дяково, който се бил предал на българското революционно дело и бил храбър и родолюбив, но нямал качества за ръководител.

Левски, който познавал Димитър от Белград, още отначало се държал студено и недоверчиво към него и не бързал да отговаря на писмата, с които централният комитет в Букурещ настоявал той да го приеме за агитатор и за свой помощник, но все пак Димитър Общи бил приет като организатор на Орханийския комитет. Като такъв, той почнал да не изпълнява нарежданията на Левски и да своеволничи, като се опирал на скритата поддръжка на някои членове, на които Левски захванал да се струва като диктатор. Анастас и Димитър Общи почнали да осъждат Левски за някои неща и да намират, че той прекарва дълго време на едно място и харчи безполезно комитетски пари. През август 1872 г. Анастас изпратил чрез председателя на Ловченския комитет до Левски писмо, в което, между другото, се заканвал да изнесе обвиненията си пред Любен Каравелов в Букурещ и защитавал Димитър Общи. Такова нахвърляне страшно обидило Апостола, който в отговор напомнил на Анастас за своята 10-годишна вече дейност и нарежданията на устава и го укорява, че интригува.

След тия остри спречквания с Апостола, Анастас вече не се срещал с него, а се присъединил към Димитър Общи и Тетевенския комитет, ръководен от последния.

Резултатът от самоволната дейност на Димитър Общи и неговите поддръжници е известна. За да се доставят по-скоро пари, от каквито бунтовното дело имало голяма нужда, решено било да се нападне и обере пощата. Въпреки несъгласието на Левски, това било извършено от Димитър Общи и негови четници на 20 септември 1872 г. при Араба-Конак. За известно време нападателите останали неизвестни на турската полиция, но после били открити и изловени.

Анастас поп Хинов бил арестуван в Тетевен, а Димитър Общи – при с. Чериково (сегашния Садовец). За да не ги считат за обикновени разбойници, обирачите на пощата разкрили пред извънредния софийски съд бунтовното дело. (Съвременните историци оспорват вината на Димитър Общи в залавянето на Апостола и са почти единодушни, че не той е предателят. По времето на Юрдан Трифонов обаче са приемали на сто процента, че е бил той, б. а.) През нощта на 26 – 27 декември същата 1872 г. бил хванат на Къкринския хан и самият Левски, с което на делото се нанесъл смъртен удар. За чест на Анастас поп Хинов, трябва да се изтъкне, че той не издал никого от членовете на Плевенския комитет, а своето участие в бунтовното дело не се опитал да скрие. По тази причина не могло да се направи нищо за неговото освобождение от страна на плевенските граждани. В едно свое писмо до Любен Каравелов Данаил Попов изказва възмущението си, загдето затворените, освен брат му, изказали пред съда много неща, когато самото турско правителство било склонно да не разкрива и разгласява.

Преди да се направи прошение в полза на Анастас от страна на плевенските граждани, за неговото освобождение действал арменецът Ованез Аладжаджиян, който подканял плевенските първенци да подадат за него молба до правителството, но последните, явно поради недоверие към арменеца, най-напред не се решили да сторят това.

След осъждането и заточването на Анастас поп Хинов, а особено след хващането и обесването на Левски, Плевенският комитет престанал да действа. Дали книжата му са били скрити, или са били унищожени от страх да не попаднат в турски ръце, не се знае. Анастасовият син Михаил Попов чувал, че по-късно, в навечерието на Освободителната война, когато той се намирал във Влашко, в Плевен наново бил устроен революционен комитет, но други сведения за такъв липсват. За него може да става дума едва към 1875 г., когато революционната дейност в България се подновява.

В едно писмо до Ив. Т. Драсов от 24 юли 1875 г. Данаил Попов пише: „защото отсрещните нашенци, както си ги вече знаете, твърде твърде не искат да си развалят рахатлъка, ами казват, че те сами не могат нищо да правят, ако не работят другите отвън за тях. А пък знайно е, че всичко се състои във вътрешното им организиране: не казвам, че средства не се намират, зная, че повече средства има, отколкото воля у тях“. Впрочем, Данаил, след заточаването на брат му, е бил доста отчаян, та е могъл и да подценява дейността на по-сетнешните комитети, доколкото ги е имало.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*