За Васил Левски, Плевен и читалище “Съгласие”

На днешната дата – 18 юли, преди 183 години се ражда един от най-великите българи – Васил Иванов Кунчев, известен като Левски, Дякона, Апостола…

За Левски англичанката Мерсия Макдермот казва: “Ако Левски беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на ХІХ век”.

За неговия величав подвиг, за неговата същност и характер е писано много и от много хора, казани са най-хубавите думи на възхвала и преклонение, защото той притежава най-достойните качества, необходими за времето. Той е име –  легенда, история, съдба. Живял само 36 години, но през това време е бил ученик и измекярин, два пъти легионер в Белград, учител на село, байрактар на Панайот Хитов в Балкана и седем години е водил най-активна и рискована апостолска организационна дейност в пределите на поробена България. През краткия си живот изминава целия път на истинския революционер – от килийното училище и аргатлъка, през усвояване на тогавашната военна наука, през пътищата и засадите на нелегалната организация, до Централния комитет. Хората от комитетите в страната и от емиграцията в Румъния и Сърбия го наричат “Бай Василе” не заради годините му, а заради неговата зрялост и мъдрост, заради неговата трайна и продължителна връзка с народа. Левски пръв теоретически обосновава нуждата от тайни революционни комитети, организира ги, направлява ги, вдъхновява ги и съди. Неговата неуморна дейност създава още приживе у съвременниците му чувството за непогрешимост и превъзходство, доверие към всичко, което той казва и нарежда, пиетет към неговата личност и към всичко казано и писано от него.

Левски е писал малко. Възгледите му и веруюто му са запечатани в няколко писма и протоколи в проекта за устава, на който той е активен създател. В тях има трезвост, дълбочина, логика, демократичност и поезия. Иван Андонов – виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., пише: “Неговото политическо верую, проповед и догми се състояха в това: “бъди готов, решителен, да умреш за свободата на българския народ; работете между народа, възпитавайте го да не очаква от никого чужда помощ, но със своите ръце и оръжие да се бори за своята свобода”.

Дейността на Левски е тясно свързана с Плевен и Плевенския край. Тук, в Плевен, на 6 май 1869, Левски основава Първия революционен комитет в България – Плевенския частен революционен комитет. Той играеважна роля в живота и дейността на цялата Вътрешна революционна организация, особено за периода май 1869 – пролетта на 1872 година. В нашия град започва най-важното революционно дело на Апостола, което в голяма степен е свързано с името на бележития плевенец Данаил Христов Попов – един от видните представители на българското националноосвободително движение от последното десетилетие на Възраждането.

Данаил Попов е най-малкият син на поп Христо (известен с името Хино). След смъртта на баща си (1856 г.), поради липса на средства, прекъсва образованието си и през 1857 г. напуска бащиния си дом. Забягва в Букурещ, където се запознава с Г. С. Раковски и попада изцяло под негово влияние. Установил се във Влашко – Турну Мъгуреле – като търговец, той заживява с неволите на българските емигранти и революционери и редовно ги приема в дома си. В неговия дом е Турну-Мъгурелският революционен комитет. Следи отблизо подготвянето на първите организирани чети на Панайот Хитов, Филип Тотю, Караджата и Хаджи Димитър и дарява голяма част от доходите си за въоръжаване на четите.

Турну Мъгуреле е изходен пункт на дейността на Левски. На 6 декември 1868 г., идвайки от Сърбия, Левски отсяда в дома на Данаил Попов. В негово лице Левски намира пълна подкрепа на идеята си за основаване на революционна организация вътре в страната, която да подготви народа за въстание. Данаил Попов бързо става най-довереният сътрудник на Левски. На него Левски гласува доверие каквото на никой друг български емигрант и това определя насоката на втората обиколка на Левски (от 1 май 1869 г.) за изграждане на революционните комитети. По препоръката на Данаил Попов Левски минава през Никопол и идва в Плевен при брат му Анастас п. Хинов, в чийто дом, пред будни и честни плевенци, Левски слага началото на комитетската мрежа в страната. Анастас п. Хинов е баща на шест деца и вече към 45-годишна възраст. Левски пребивава в дома му, като пред децата се представя с лъжливото име “чичо Бончо”. Често пеел хубави бунтовни песни, които по-късно най-големият син на Анастас – Михаил, ги записва в своя песнопойка.

От Плевен Апостолът, придружаван от Анастас п. Хинов, отива в Ловеч, също основава комитет, който по-късно става Централен революционен комитет за България.

Данаил Попов е живата връзка на Апостола с външния свят в Румъния оттатък Дунава. След Общото събрание на организацията в Букурещ и избирането на Левски за главен Апостол, той най-напред утвърждава Данаил Попов за посредник на организацията с външния свят. Когато Апостолът изброява кои са отговорните дейци на БРЦК, казва: “Любен Каравелов, Ценов, Райнов, Живков, Кършовски и Данаил Хр. Попов. Те са членовете на тайното правителство”. Левски пише до  букурещките деятели: “Ако искате да научите какво става в България, отидете при Данаил Попов…”. Данаил Попов приема задачите от Левски и единствен имал право да отваря и чете писмата на Апостола и тези до него, да ги изпраща по назначението им, да взема копия от тях. Той урежда закупуването на оръжие и пренасянето му за Българско. Купува пушки за Левски и Ангел Кънчев и урежда пренасянето им в Плевен. В това рисковано дело увлича освен брат си Анастас и другия си брат Кирица, който живее при него в Турну Мъгуреле, 75-годишната си майка Лица, 35-годишната си сестра Катерина, братовчед си Ангел Бръшлянов, който е бил пълномощник на комитета в Турну Мъгуреле за Букурещкото общо събрание на Организацията, участвал е при изработването на устава, при избора на нейния ръководител Любен Каравелов и при утвърждаването на Левски за главен Апостол в България. Данаил Попов поверява задачи и на сина на най-голямата си сестра Симеонка. Това е бъдещият опълченец Христо Лазаров Ангелов, който също не посрамя родолюбивата фамилия Хинови и се връща от Шипка с ордени на гърди.

С помощта на Данаил Попов и Плевенския революционен комитет Левски създава по-късно главния канал, който свързва БРЦК в Букурещ с Центъра на вътрешната революционна организация в Ловеч. Именно чрез главния канал от Турну Мъгуреле за Никопол – Плевен – Ловеч се пренасят комитетската поща, оръжие и агитационни материали, преминават революционни дейци.

Данаил Попов изпъква не толкова с местното си значение, колкото с националното. За него историкът на Българското възраждане, писателят, педагог и обществен деятел Димитър Страшимиров пише: “той е един от най-ревностните политически наши дейци във Влашко, който пръв подкрепи Левски, за да почне Апостолът своето велико поприще”.

Само пет месеца след организирането на частния революционен комитет в Плевен, на 1 октомври 1869 г., е основано плевенското читалище, макар, че още през 1866-67 г. се е говорило за читалище в града. Известно е, че Левски е препоръчвал на комитетите в Ловеч, Троян, Тетевен и Трявна да създадат читалище не само за културно-просветна работа, но и като удобна, легална форма за революционна дейност и за средище на комитетските членове.

Ние свързваме създаването на плевенското читалище основно с дейността на Нестор Марков, ученик на Йоаким Груев, положил особена грижа за подема на учебно-просветното дело в Плевен. Неговата енергия и авторитет правят възможно основаването на читалището, но идеята е била осъществена тогава, когато тя била подкрепена от Левски и от Плевенския революционен комитет. Сам Нестор Марков пише в своите спомени, че много от членовете на читалището “се бъркаха” в комитета и че плевенските комитетски дейци имат пръст при създаването на читалището. Почти всички членове на комитета фигурират като учредители на читалището. Нещо повече  – списъкът на членовете на комитета се е криел често под названието читалищен.

В списъка на първите читалищни членове са имената на Симеон Коцев – председател на Плевенския революционен комитет, на Анастас п. Хинов, фактически ръководител на комитета, на членовете на комитета Нестор Марков, на Пано Рогозаров, Ангел Мръвков, Георги Костов, Атанас Костов, Костаки х. Костов, Димитър Маждраков, Тодор Хинков.

Левски е знаел, че легалната изява на читалището по-лесно ще приобщава членовете на революционния комитет. Държал е много за културното издигане на народа и още преди да предприеме първата си обиколка в България (от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г.), Апостолът е прекарвал доста от времето си в Букурещкото българско читалище.

Връзката на плевенското читалище с революционната организация подозирали и плевенските чорбаджии и всячески спъвали неговата дейност. Може да се предположи, че под техен натиск читалището е преместено от кафенето на хаджи Петраки в килията на църквата “Св. Николай”, за да може да се контролира по-добре от тях.

Разгромяването на организацията, залавянето на Левски и изпращането на Анастас п. Хинов на заточение нанася тежък удар на читалището. Турците станали много подозрителни, всяка публична проява на българите намирали като бунтовническа, вече било опасно събирането на много граждани в читалището. А изглежда и членовете на комитета, начело с Нестор Марков, се оттеглили от активна читалищна дейност. Така през 1873 г. читалището не е правело събрания, нямало е избрано ръководство, не е организирало театрални представления. Съществувала е само библиотеката. Тези факти не може да се считат за случайност, а още веднъж доказват, че читалището е създадено по внушение на комитета и на Апостола.

Читалищната библиотека има още една връзка с Левски.

В колекцията от старопечатни издания се съдържа книга, негово притежание – “Описание на светия град Йерусалим”, превод от Иван Момчилов, издадена през 1865 г. във Виена в печатницата на Л. Сомеров. В нея се открива интересна бележка: “Принадлежност Михаилу А. Попову, подарена му е от българский херой Васила Левский, родом от гр. Карлово. Плевен 15 август 1884 година”. Книгата е подарена през 1871 г., когато Левски е живял в дома на Михаил Попов. По този повод Маньо Стоянов – български историк и книговед, изследовател на Българското възраждане, през 1969 г. пише: “доколкото е известно, това е първото и единствено съобщение, че Левски е събирал и притежавал книги”. Гордеем се, че именно нашата библиотека притежава една от книгите, собственост на великия българин.

И след 1869 г. Плевен продължава да е един от най-често посещаваните от Апостола градове в Северна България. Според Стоян Заимов, Левски е посетил Плевен при потеглянето му за пръв път като основател на революционните комитети през ноември 1867 г. Но от едно писмо на Левски до Анастас п. Хинов от 25 август 1872 г. може да се установи, че първото му идване в Плевен е през     1869 г. (Страшимиров, Д. История на Априлското въстание, т. 1, с. 79).

Нееднократно, като се започне още от първата му обиколка и до последния момент от дейността му, когато го прекарват окован във вериги за София, Левски е преминавал или престоявал известно време в Плевен. За това свидетелстват публикуваните архивни материали и направените изследвания, многобройните спомени и предания, записани в различни селища на региона. Много негови писма, писма на Данаил Попов, на Анастас п. Хинов, на Иван Драсов – секретар на БРЦК в Ловеч, както и показанията на мнозина от сподвижниците му пред турския съд, свидетелстват за честите гостувания на Левски в Плевен. Това се дължи преди всичко на близостта на Плевен до Центъра на вътрешната революционна организация в Ловеч и на мястото, което заема по главния канал на организацията с Румъния. В Плевен той намира подкрепа за осъществяване на своите идеи, намира истински родолюбци, готови за саможертва в името на свободата. Освен това фактите показват, че плевенските дейци организират добре неговото укриване и той се чувствал сигурен.

До 1872 г. Левски е чест гост на комитета. На 14 май 1870 г. е в Плевен и пише писмо до Данаил Попов. В началото на септември 1871 г. Левски, Димитър Общи, Ангел Кънчев и Марин п. Луканов от Ловеч идват в Плевен, стоят два дни и се връщат в Ловеч. По-късно в Плевен идва само Ангел Кънчев. На 28 декември 1871 г. Левски отново е в Плевен. Тук посреща и новата 1872 г. На 23 януари     1872 г. той иска писмени сведения за дейността на плевенския революционен комитет за отчета, който подготвя за Общото събрание на организацията. През лятото на 1872 г. Левски в писмо до Анастас п. Хинов го обвинява за слаба дейност на плевенския комитет. Между Левски и Анастас п. Хинов се появили спорове и отношенията между тях се влошили. Споровете между тях не са на идейна основа, а по-скоро на лична. Причината се крие в амбициозния характер на п. Хинов.

Левски посещава Плевен по молба на членовете на местния комитет, но се среща и с други лица, дори такива, заемащи обществена или държавна служба, без да има опасни последствия за него. Такъв е случаят с Хаджи Костаки – турски ковчежник във връзка с влизането му в комитета и тогава остава пет дни в Плевен. Левски оказва помощ на комитета по записване на нови членове, при събиране на средства за организацията и пр. Той е ценял работата на плевенци. Когато идва в града на 23. ХІІ. 1872 г., той избира един младеж и го препраща с препоръка на Данаил Попов, който трябва да го настани във военно училище в Русия (вероятно става дума за Михаил Тепавски, който завършва военно училище в Русия и като офицер на руска служба участва в Опълчението). Левски е търсел такива младежи от по-дейните центрове, за да подготви бъдещи военни командири.

Каквото и да е нашето съвремие, каквото и да бъде нашето бъдеще, Васил Левски ще остане завинаги в съзнанието на българите. Добра илюстрация на тези думи е един спомен, разпространен в Карловско. Майката на Левски, Гина Кунчева, била корава жена. Останала рано вдовица, тя се грижела за многодетното семейство. Когато Левски поема по пътя на борбата, тя многократно е подлагана на изпитания. По-късно загубва синовете си Христо и Васил. След време я запитват защо не раздава жито за душата на покойния Левски, а Гина Кунчева отговаря:

– Жито се раздава за мъртъвци, а Васил ще живее вечно!

Майката е усетила със сърцето си истината за вечното присъствие на Апостола в живота на българите.

Всяко ново поколение се стреми да преоткрие Левски, търси свое обяснение и тълкуване на живота и делото му. И днес той е тъй съвременен, както преди много години и изпъква такъв, какъвто е в спомените на съвременниците си. Бъдещите поколения ще го намерят след десетилетия и векове в своето време, повече като пример и като символ, отколкото като минало и история.

Понякога, а може би постоянно, трябва да се равняваме по Левски. Днес може да извикаме онези поетични думи, думи със смисъла на вечност“

„Ти ни трябваш и днес,

Апостоле,

да ни кажеш ни трябваш,    

Апостоле,

как се люби народ,

Апостоле

как се служи на род,

Апостоле

как се дава живот,

Апостоле

за живота – живот,

Апостоле…”

Орлин Орлинов                                                                         

Людмила Иванова, библиотекар в библиотеката на НЧ „Съгласие 1869“

* Тази статия е по материали на Мария Атанасова, Цветан Симеонов, Спиро Спиров, Коста Стефанов, Деян Белчев, Серафим Северняк

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*