На този ден, през 1959 г., умира Борис Виан. Трагедията се случва по време на премиерата на филма по едноименната му книга „Ще плюя върху вашите гробове“, който остро критикува.
Виан е известен с най-вече с романите си, много от които са преведени на български език. Това са „Палав планктон“, „Пяната на дните“, „Културни развлечения“, „Заблудени мацки“ и т.н. Той е бил влиятелна фигура и на джаз сцената в Париж през първата половина на ХХ век. Музиката му също се радва на популярност, най-вече антивоенната песен „Le Déserteur“ (Дезертьорът).
Днес ви прдлагаме няколко цитата на Виан:
„Има само 2 важни неща – любов с красиви момичета и музиката на Ню Орлиънс и Дюк Елингтън. Всичко останало няма значение, защото всичко останало е грозно.“
Стрелките на часовника не знаят, какво е това любов.
Очакването е прелюдия в минорна тоналност.
Да знаеш, че страстите съществуват, и да не ги чувстваш – това е ужасно.
Свободата е пълно отсъствие на каквито и да било желания, и за абсолютно свободен може да се счита само този, който не е имал никакви желания.
„Тази история е вярна, защото аз я измислих.“
„Когато не се чувствате добре, накарайте друг да ви почувства.“
„Прекалената непорочност е нечовешка.“
„Хората не се променят – само нещата.“
„Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.“
„През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.“
„Хуморът е учтивостта на отчаянието.“
„Отлагането е прелюдия в минорна тоналност.“
„Лявото му око бе съвсем клеясало от умора. Успя да го отвори с помощта на гаечен ключ и незабавно си възвърна притежанието на съвсем редовно зрение.“
„Дойдоха и издънките от клона на Микьо, та се натрупа внушителен брой от неуточнения вид особи, обобщавани под съвкупното наименование „роднини“.
„Слънцето полагаше върху всичко ясния си поглед с цвят на варен кехлибар, а празничната природа бе широко ухилена до обедните си уши, на едно от които блестеше обеца.“
„Микьо беше в състояние да отврати дори пръч. В рамките на два месеца вече беше прогонил трийсет и седем секретарки и без благотворното обаждане на президента, което до известна степен го бе обезвредило, бройката щеше да е несравнимо по-висока.“
„Желязната завеса никога не е падала върху магазините за цветя.“
„Това, което ме интересува, е не щастието на всички хора, а на всеки един поотделно.“
„Всеки изход е вход от другата страна.“
„Читателите са различни. Ето защо има повече лоша литература, отколкото добра.“
