На Еньовден се нарича за добро и билките са най-лековити

Ако утре посрещнем изгрева на открито, ще видим как Слънцето спира за миг и играе

В християнския свят празникът се свързва с Рождението на светия пророк Йоан Кръстител, наричан още и Предтеча, защото с делата и пророчествата си се явява предшественик на Исус. Интересна връзка съществува между рождените дни на Исус и неговия Предтеча. Разликата им е точно шест месеца – Йоан се ражда на 24 юни, а Рождество Христово е на 24 декември.

24 юни слага началото на нов период от годината, когато се правят пожелания за сбъднато и се нарича за добро.

В българската традиция празникът е известен като Еньовден.

Макар да става дума за християнския пророк, в народните песни и вярвания срещаме един по-различен образ – Еньо, митичен герой, свързан със силата на слънцето, който носи плодородие, здраве и щастлив брак на младите девойки.

Смята се, че на този ден енергията на слънцето е най-мощна и по магичен начин се предава на водата и на лековитите треви. Затова основните ритуали тогава са посрещане на изгрева, къпане в росата или в близката река, бране на билки и плетене на венци и китки, гадания за любов и брак.

Според вярванията точно на Еньовден слънцето достига крайната точка на своя път към лятото, почива си и тръгва обратно към зимата. То спира за малко на небесния свод и трепти, играе. Който го види в тоя миг, ще бъде благословен, затова народната вяра препоръчва да станем още по тъмно и да посрещнем изгрева на открито.

Вярва се още, че слънцето се къпе в реките и езерата и затова водите им стават лековити. В миналото стари и млади гледали да се изкъпят по изгрев в близката река или да се отъркалят в росата за здраве.

Особена сила в утрото на Еньовден добиват всички извори, чешми и кладенци. Имало и вълшебни изворчета, които избликвали само на Еньовден и водите им церели всякакви болести.

Важно място на празника имат и билките.

Те трябва дасе откъснат преди изгрев слънце, когато са най-лековити. Още по тъмно полята са се изпълвали с моми, които беряли билки, след това правили китки или венци и ги окачвали на стрехите пред къщите си.

Растенията, събрани на този ден, имат не само целебна, но и магическа сила. На Еньовден се правят метли от бял пелин и с тях се мете къщата, за да се изгонят злите духове. Много важно е било любичето (трицветна или миризлива теменуга) – мома, която го носи зашито в дрехата си, ще бъде обичана от всички. Ако даде настойка от него на някой момък, ще се радва на неговата любов.