Няма дете – от 1 до 101 години, което да не знае стихчето: „Колко мило, колко сладко, е при мама и при татко“ или пък песничката „Щъркел шарен дългокрак“… Авторът им е носил душа на дете и може би затова и до днес – 156 години след рождението му, стихчетата и песните му с обич се предават на поколенията. Да си спомним за този обичан детски поет – Чичо Стоян!
Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян, е един от големите поети в българската детска литература от началото на 20 век. Сред най-известните му стихотворения са „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“. Стиховете му са включвани в множество антологии с българска детска поезия.
Филм на БНТ по повод 145-годишнината на Чичо Стоян
Роден е в пернишкото село Дивотино през 1866 година. През 1892 година Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 г. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 година с премиера на 30 октомври.
Поетичният творчески път на Стоян Попов започва през 1894 – 1895 година със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Между 1906 и 1910 година, вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926 – 27 година издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена. За пръв път един писател пише на нивото на детето, не го поучава, не го наставлява, забавлява се с него: „Щъркел шарен, дългокрак, я затракай, трак, трак, трак, щъркел шарен, я кажи, цяла зима де бе ти!?” В памет на писателя, в родното му село Дивотино от 1980 година се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“ и до днес. От стиховете в тези отделни книги са съставяни множество сборници с поезията на Чичо Стоян:
• 1939 – „Залъгалки за дечица малки“ • 1939 – „Птички“, • 1941 – „Детска книга“, • 1949 – „Анка и Писанка“, • 1949 – „Чичова китка“, • 1965 – „Китка за малките“, • 1984 – „Щъркел шарен, дългокрак“ (съставителство: Тодор Янчев ) • 1985 – „Сърдитко“ (съставителство: Божанка Константинова ) • „Жалбите на Зайо-Байо“, „Чичов дар“, „Вълшебният чук“
„Колко мило, колко сладко е при мама и при татко…”, рецитира 14-годишната Руска Емануилова. „Знаеш ли от кого е това стихотворение”, пита я самият автор, член на комисията, която търси таланти за театъра. „На Чичо Стоян”, отговаря момичето. И оттогава Стоян Попов се подписва само с „Чичо Стоян”… защото се влюбва в това момиче отчаяно и завинаги. Чуден свят сътворяват Роза и Стоян, живеят в изкуство, тя играе и режисира, откриват таланти, пишат заедно „Крали Марко”, стихотворения и статии, превеждат, създават култура, но не е съдено между човеците на земята да се живее в подобно пълно щастие.
Започват войните, Чичо Стоян е мобилизиран, а тя се втурва самоотвержено в нова роля – тази на милосърдна сестра. Последните си години чичо Стоян прекарва в Шумен, където Роза е директор и режисьор на театъра. На 31 декември 1939 г. той за последен път се усмихва с детската си усмивка, чувства се виновен пред любимата, че няма да може да дочака Новата година: „Розке, пак си била навънка без шалче”…
„Имах най-голямото богатство на света, любовта на такъв човек като Чичо Стоян” Руска Михайлова Мануилова, 1879–1949 г.
Leave a Reply