Сградата на читалище „Съгласие“ – една реализирана четвъртвековна мечта

Опитите на плевенското Обществено образователно дружество „Съгласие“ в началото на XX век да си построи сграда, която да отговаря на непрекъснато нарастващите му нужди, завършват с неуспех. Ипотекираната първа сграда на дружеството, в която се помещава днес плевенския театър, през 1900 г. е закупена и става собственост на плевенската община. На дружеството е предоставен театралния салон и малки помещения за библиотеката. Съдебният спор със строителя на сградата Николай Войников, на когото дружеството е платило нищожна сума, се точи до 1919 г., той го печели, но по молба на специално избрана делегация опрощава огромния дълг на дружеството към него и се превръща в най-големия му спомоществовател.

На заседание на настоятелството на дружеството в началото на 1919 г. неговият председател и уважаван читалищен деятел Ячо Хлебаров, предлага да се ползва опита на градовете Габрово, Сливен и Кюстендил и се създаде „Фонд за съзиждане на библиотечна сграда и театрален салон в град Плевен“. Настоятелите одобряват предложението¹ и на 30 ноември с.г. се провежда общоградско учредително събрание на фонда². На второ такова събрание, на 14 декември,  се приема неговия устав и се избират Управителен съвет и Контролна комисия. Предвижда се фондът да набира средства от държавни и местни субсидии, от дарения на граждани и обществени сдружения, от вечеринки, лотарии и др. Според устава на фонда, след  като се построят театър и библиотека, той трябва да престане да съществува и да предаде на дружество „Съгласие“ всичко, което притежава³. Той е учреден в следвоенно време, страната е в икономическа криза, но много граждани, банки, кооперации и най-вече дружество „Съгласие“,  даряват пари за него. Разбира се, за да дадат пример, първите дарители са читалищни деятели⁴.

След възстановяване на опожарения плевенски театрален салон през 1925 г., фондът и дружеството си поставят задачата да се сдобият и с модерна библиотека, в която да се подреди наличния книжен фонд и да предостави възможност на плевенчани да преглеждат периодичния печат в читалня.

Още през 1931 г., в края на своя мандат кметът Иван Миндиликов изказва мнение, че  библиотеката трябва да бъде в градската градина⁵. На 9 юли 1934 г. постоянното присъствие на плевенската община, с участието на кмета инж. Маринов, отпуска парцел от 1000 кв. м  в североизточния дял на градската градина⁶. Областният директор веднага утвърждава това решение⁷.  Идейната скица на библиотечната сграда е възложена на софийския арх. Нено Ямантиев⁸, който е взел участие в проектиране сградата на Обществото на народите в Женева и е първият чужденец, спечелил годишната архитектурна награда на Италия през 1932 г.⁹

Това постановление по-късно е отменено по настояване на Я. Хлебаров. Той смята че библиотеката трябва да е до театъра, защото по това време сериозно се обмисля идеята в градската градина да се изгради паметник на загиналите от Девета пехотна плевенска дивизия по време на Първата световна война¹⁰. В резултат на големия авторитет, с който се ползва, както и на енергичната му агитация сред депутати и министри, през авг. 1936 г. е обнародвана наредба-закон, с която на дружество „Съгласие“ се отстъпват 557,78 кв. метра държавно място от парка на музея „Цар Освободител Александър II“¹¹.Взема се решение да се строи по скицата на арх. Ямантиев от 1934 г., защото тя е плод на задълбочените му проучвания на библиотеки в Швейцария, Италия и Германия, които той направил на собствени разноски¹².

По същото време някои бивши членове на дружеството се противопоставят на идеята библиотеката да се строи в парка на музея¹³ и така се стига до Указ № 194 на цар Борис III, с който се утвърждава Постановление на Министерския съвет от 6 юли 1937 г. за отмяна на наредбата-закон за отстъпеното до театъра държавно място¹⁴. За незаконни разрушения в парка на музея срещу дружеството е заведено дело в Плевенския околийски съд¹⁵. През 1937 г. фондът отчита, че от читалище „Съгласие“ са направени около 300 хил. лв. разходи за постройката¹⁶. Огорчен Я. Хлебаров  си подава оставката като председател и член на настоятелството на читалището и фонда¹⁷. До края на 1938 г. настоятелите продължават да правят постъпки чрез плевенския депутат д-р П. Балкански отново да придобият място до театъра, но без успех¹⁸.

Избраното през февр. 1939 г. ново настоятелство с председател Коста Стефанов, продължава  да работи по въпроса за нова библиотечна сграда. Създава се комисия, в която са включени софийските архитекти Хачинов и Харбов, която през март 1939 г. обикаля града и потвърждава идеята на бившия плевенски кмет Миндиликов¹⁹. Резултатът от работата ѝ е решение на Плевенския градски общински съвет (ГОС) от апр. 1939 г. отново за предоставяне на място от 1000 кв. м в североизточната част на градската градина за  построяване библиотека на дружество „Съгласие“²⁰. Това решение отдалечава започването на строежа, защото процедурата по ревизиране плана на квартала е много тромава. Ето защо през ноем. същата година то е отменено²¹. Настоятелствата на фонда и читалището решават специална делегация да направи изложение до Народното събрание за законодателно решаване на въпроса за терена. Докато се чака гласуването на закона, започва подготовката на конкурса за избор на проектанти на постройката. Големият плевенски специалист по библиотечно дело Иван Данов е изпратен да проучи конкурсните програми на Търновската, Софийската университетска библиотеки и други, депозирани в Министерството на народното просвещение (МНП)²².

 Във връзка с ускоряване на законодателното решение, вечерта на 10 апр. 1940 г., плевенският ГОС обсъжда градоустройствения план на града. В резултат е приет закон²³, който окончателно разрешава да се строи библиотечна сграда в Градската градина като мястото се отпуска „даром в суперфиция“ (само право на строеж). През авг. същата година плевенският ГОС окончателно уточнява размера на парцела – 1050 кв. м с 24 м лице към площада.

Обявен е конкурс и определеното със заповед на Министерството на благоустройството жури класира на първо място идейния проект за библиотечна сграда на софийските архитекти Стоян Ковачевски (проектирал градските хали в Русе)²⁴ и Петко Цветков (проектирал библиотека „Искра“ в Казанлък)²⁵. С тях е сключен договор и през ян. 1941 г. са приети архитектурните проекти на сградата²⁶.За железобетонните работи е сключен договор с инж. Асен Сакъзов. Строителният надзор е възложен на плевенския арх. Христо Дандолов. Уточняването на проектите, търговете за изпълнители на строежа и доставката на някои материали започват през пролетта на 1941 г. и до края на година е изграден първия етаж.

Плевенските културни деятели са ентусиазирани. През септ. 1941 г. бившият гимназиален учител и художник Петър Ангелов подарява на читалището 19 свои картини с идеята в сградата на читалището да се постави началото на художествена галерия²⁷. Иван Данов пък настоява в сградата да се представи и наличната музейна сбирка на читалището.

Въпреки напредналия строеж, на 21 септ. 1941 г. (неделя) по обяд  в центъра на Плевен, в присъствието на много официални гости, представители на плевенските институции и много граждани се организира тържество за „полагане основния камък“ на сградата на читалище „Съгласие“. Строежът е благословен от  трима свещеници. Предварително са изпратени покани за събитието на министър-председателя Богдан Филов, министъра на войната генерал-лейтенант Даскалов, главния секретар и началника на отделението за средно образование и народна култура при МНП, председателя на Писателския съюз Стоян Чилингиров, председателя на Върховния читалищен съюз, шефове на учреждения, бивши членове на настоятелствата на читалището и фонда и почетни членове на дружеството²⁸.

           В основите на сградата е положен акт, чието съдържание е вписано в протоколната книга на читалището и фонда. В него са изброени имената на всички, които имат отношение към сградата: членовете на Министерския съвет, председателя на Народното събрание, плевенския народен представител, областния директор, кмета на града, началника на гарнизона, областния училищен инспектор, директорите на Мъжката и Девическата гимназия, настоятелствата и проверителните комисии на Общественото образователно дружество (читалище) „Съгласие“ и на Общогражданския фонд за съзиждане на библиотечно здание, библиотекаря Иван Данов, врачанския митрополит, архиерейския наместник на плевенската епархия,  архитектите, проектирали сградата, предприемача, който е започнал строежа, инженера по железобетонните работи и техническите ръководители на строежа.  Тържеството приключва с обяд за официалните лица и работещите по строежа²⁹.

Налага се настоятелите на фонда и читалището да преодоляват много трудности. Главното комисарство по снабдяването, създадено за борба срещу черната борса и военновременната спекула, бави доставките на строителни материали, повишава цените им, особено на желязото, което се доставя от водещата военни действия Германи. С правителствена разпоредба пък се увеличават с 10% надниците на работниците. По план предприемачът Стефан Пенчев трябвало да завърши сградата в края на 1942 г. Поради непрекъснатите проблеми с него, настоятелствата прекратяват договора му и преминават към уреждане на взаимоотношенията по съдебен път. Те успяват да осигурят цимент и желязо за строежа и да завършат покрива на сградата през дек. 1942 г. по стопански начин. Въпреки усилията на Ст. Пенчев да пречи, новият предприемач Стоян Маринкин довършва грубия строеж на сградата през 1943 г.³⁰.Във връзка с опасността от бомбардировки, най-ценните книги (8160 тома) на читалището са пренесени временно от втория етаж на театъра в новата масивна сграда, която се счита, че ще  издържи на въздушните нападения³¹.

На 15 септ. 1944 г. по нареждане на Върховния читалищен съюз областният управител освобождава настоятелството на читалище „Съгласие“, избрано през март същата година и на 18 септ. назначава временна управа³², която спира строежа и започва буквално да разхищава средствата на читалището, приходите рязко спадат, а дарения вече никой не прави.

На 4 март 1945 г. е избрано ново настоятелство на читалище „Съгласие“ с председател Борис Божинов, което се заема с довършване на сградата³³. Въпреки неумелото управление на финансите, злоупотребите и подкупите, открити при финансова ревизия на читалището през 1949 г.³⁴, то успява да завърши строежа. Доставен е дървен материал от с. Мугла, Смолянско. От гара Иваново пристига бял русенски камък за облицоване на сградата. Доставен е парен котел за отоплителната инсталация и стъкла за прозорците от Стъкларския завод в Перник. За читалнята са поръчани столове в софийската мебелна фабрика „Тонет“ и маси в Производителна кооперация „Мебел“. Закупен е плюш за завеси и те са оцветени в бояджийска работилница „Анилин“ в кв. Княжево, София³⁵

Официалното откриване на салона в новата сграда на читалище „Съгласие“ става на 21 апр. 1946 г.

Списъкът на поканените официални лица за тържеството съдържа имената на народни представители, членове на отечественофронтовски (ОФ) комитети, на политически, културно-просветни, професионални и малцинствени организации, всички началници на служби в града, заслужили читалищни деятели. Слово произнася председателя на настоятелството Божинов и е прожектиран безплатно филм³⁶.

 Новото читалищно кино е решено да се казва „Култура“³⁷, а старото – „Съгласие“ (по решение на Областния комитет на ОФ и последвало го решение на Временната плевенска общинска управа, то е отнето за нуждите на плевенския театър). Както в повечето случаи става в България, сградата е открита недовършена. Поради липсата на качествен шпертплат, читалнята на библиотеката все още не е обзаведена със столове и маси, а само се раздават книги за ползване. ³⁸  През лятото на следващата година целият книжен фонд окончателно е пренесен от втория етаж на театъра и обзаведената нова читалня на читалище „Съгласие“ е открита тържествено на 30 ноем. 1947 г.³⁹

Приетият през 1919 г. устав на „Фонда за съзиждане на библиотечна сграда и театрален салон в град Плевен“ предвижда дарилите от 5 до 10 хил. лв. да получат публично признание  чрез вписване в юбилейните сборници на дружество „Съгласие“,  на дарилите от 10 до 50 хил. лв. в бъдещите сгради да се поставят портрети или бюстове, а даренията над 50 хил. лв. уставът предвижда да се отбелязват със по-специално решение³. Това не е направено и така са потънали в забрава имената на  големите дарители, допринесли за реализиране четвъртвековната мечта на плевенчани: наследниците на Стоян Гунев – аптекар и голям български дарител внесли във фонда 30 хил. лв.⁴⁰, Стефан Бакалов – 10000 лв.⁴¹, наследниците на дългогодишния читалищен деятел Парашкев Милчев – 10 хил. лв.⁴² и много други знайни и незнайни граждани на Плевен. Големият плевенски индустриалец Иван Бурджев, дарил един тон желязо в най-трудните моменти на строежа⁴³. Не е намерен подходящ начин да се уважи и огромния жест на дългогодишния читалищен деятел и учредител на фонда Асен Железаров, който дарил всички тухли и керемиди за построяване на сградата от собствената си керамична фабрика, изпълнявайки завета на своя баща Иван Железаров. Фондът е платил само за превозването им с каруци до строежа⁴⁵.

Единственото, което е направено, е решението на съвместно заседание на настоятелствата на фонда и читалището, проведено на 27 февр. 1942 г. в знак на благодарност за усилията по осигуряване на място за библиотечната сграда да се провъзгласят за почетни членове на читалище „Съгласие“: министър-председателя и министър на народното просвещение проф. д-р Богдан Филов, министъра на войната ген. лейтенант Даскалов, министъра на вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски, читалищния деятел Асен Ив. Железаров, кмета на града Стоян Вълчев, помощник-кметовете Крум Лингоров и Петър Монов, както и общинските съветници от 1938 до 1943 г.⁴⁴ Разбира се новата ОФ власт направила всичко възможно и това решение да потъне в  забрава, особено след Народния съд.

АВТОР: Здравка Балабанова

         ИЗТОЧНИЦИ:

1. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 3, л. 19.

2. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а.е. 11, стр. 3.

3. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а.е. 1а.

4. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а.е. 11.

5. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а.е. 11, стр. 77.

6. ДА – Плевен, ф. 60К, оп. 1, а. е. 69, л. 25.

7. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 11, стр. 110.

8. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 11, стр. 105, 107, 110.

9.  https://dariknews.bg/…/gabrovec-uchastva-v-sazdavaneto

10. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 3, л. 97.

11. ДВ, бр. 186, 19 авг. 1936 г., стр. 3264; ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 11,  стр. 122.

12.  ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 11, стр. 124, 132-135.

13. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 11, стр. 130, 156.

14. ДВ, бр. 159, 26 юли 1937 г., стр. 1.

15. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 10, л. 35.

16. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 3, стр. 177.

17. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 10, л. 16-гръб, 17.

18. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 10.

19. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 10, л. 79.

20. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 10, л. 80-гръб.

21. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 10, л. 96.

22. ДА – Плевен, ф. 568К, оп., а. е. 11, стр. 210.

23. ДВ, бр. 125, 5 юни 1940 г., стр. 2

24. https://bg.wikipedia.org/wiki/Градски_хали_(Русе)

25. https://www.zakazanlak.bg/…/izlozhba-razkri-neizvestni-fakti-za-bibliotekata

26. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 11, стр. 239-246.

27. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 10, л. 157-гръб.

28. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 10, л. 155-гръб.

29. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 10, л. 156-157; а. е.11, стр. 301-303.  

30. ДА – Плевен, ф. 568К, оп.1, а. е. 3, 11; оп. 2, а. е. 33.

31. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 2, а. е. 33, л. 3.

32. ДА – Плевен, ф. 582, оп. 1, а. е. 3, л. 28.

33. ДА – Плевен, ф. 582, оп. 1, а. е. 20.

34. ДА – Плевен, ф. 582, оп. 1, а. е. 54.

35. ДА – Плевен, ф. 582, оп. 1, а. е. 3.

36. ДА – Плевен, ф. 582, оп. 1, а. е. 3, л. 90-92.

37. ДА – Плевен, ф. 582, оп. 1, а. е. 3, л. 91

38. ДА – Плевен, ф. 582, оп. 1, а. е. 21, л. 3.

39. ДА – Плевен, ф. 582, оп. 1, а. е. 3, лист 118-119.

40. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 18, л. 9.

41. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 2, а. е. 18, л. 18.

42. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 2, а. е. 33, л. 3.

43. ДА – Плевен, ф. 582, оп. 1, а. е. 3, л. 60.

44. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 11, стр. 296, 331.

45. ДА – Плевен, ф. 568К, оп. 1, а. е. 11, стр. 322-323.

Материалът е публикуван в сборника „150 години читалище „съгласие 1869″ Плевен“, 2019