Знаете ли колко училища са построени по времето на кметуването на Тодор Табаков? А кои от тях и до днес са огласяни от детска глъч? Ще прочетете в поредния материал от поредицата #ВидниПлевенчани, предоставен ни от Здравка Балабанова.
След парламентарните избори на 19 октомври 1903 г., в Плевен се провели и избори за нов градски Общински съвет (ОС). Той бил утвърден с Указ № 412 от 27.11.1903 г. на княз Фердинанд и на 3 декември се състояло първото му заседание.
На него общинските съветници избрали с тайно гласуване и пълно болшинство за кмет на града Тодор Табаков, а за помощник- кметове Тодораки Цветков и Симеон Гетов. Веднага била сформирана комисия, която да установи финансовото състояние на общината и кметът бил командирован в софийската община, за да проучи всички нейни правилници, редът за построяване на училища, бани и други обществени сгради, както и някои финансови въпроси.
Много проблеми наследил новия кмет след отстраняването и предаването на съд на неговия предшественик Христо Данаилов, но основните били огромните дългове на общината. А той имал амбициозна строителна програма, за реализирането на която били нужни много средства.
Тодор Табаков имал щастието да е кмет по време, когато начело на Министерството на народното просвещение (МНП) застанал проф. Иван Шишманов (1903-1907 г.) – един високообразован и много деен човек, който се захванал да осигури условия за реализиране конституционното право на всички деца от 6 до 12 г. задължително да посещават училище.
Затова от 1904 г. той започнал да осигурява на общините големи заеми, гарантирани от държавата. Поставили се и конкретни изисквания как да изглеждат училищата, тяхното обзавеждане, оградите им, хигиената, безопасността и др., за да се създадат необходимите условия за обучение на учениците и работа на учителите. Бил приет Правилник за прилагане Закона за общинските заеми за строене и доизкарване здания на народни първоначални училища и Правилник за строене здания за народни основни училища. Проблемът за построяване на достатъчно първоначални училища (по това време ги наричали „основни“) за нуждите на непрекъснато нарастващия град Плевен и някои селища около него бил на дневен ред доста години преди Табаков да бъде избран за кмет.
В края на 1903 г. основните училища в 19-хилядния град били Светиниколаевското в центъра на града и няколко „махленски“ – в Горни Плевен (VIII квaртал), в Кованлъшката махала (IX квартал), в Манювата махала (до храма „Св. Параскева“) и в Долни Плевен.
За училища се използвали и помещения в църквите „Св. Параскева“ и „Св. Троица“. Хроничното безпаричие на общината оставило без последствие постъпило в Общинския съвет през януари 1899 г. прошение на жители от Горни Плевен и Кованлъшката махала за построяване на училища. Финансите на общината позволили само полуразрушеното Светиниколаевско училище да бъде съборено през юни 1899 г. и на негово място да се построи нова по-стабилна едноетажна сграда.
В общинския бюджет за 1903 г. (по времето на кмета Христо Данаилов) били планирани 1 500 лв. за училищно здание в IX квартал, като идеята била строежът да започне през пролетта на 1903 г. и да завърши в края на лятото. За целта били отчуждени 1700 кв.м частни дворове и с писмо на плевенския окръжен управител Иван Х. Рачев от 22 февруари 1903 г. до Министерството на вътрешните работи (МВР) били изпратени съответните документи. Преписката изминала няколкократно пътя от МВР до Министерство на общите сгради, пътищата и съобщенията, обратно в МВР, Окръжно управление и Община Плевен. Изглежда отчужденията в крайна сметка били утвърдени, защото през юли 1903 г. ОС възложил на градския инженер в кратък срок да представи сметката за построяване на училище в IX кв. През август 1903 г. той съобщил, че строежът ще струва 19 441 лв. и ОС обсъдил отдаването му на предприемач.
Тъй като по това време кметът Христо Данаилов бил отстранен, а окръжният управител – сменен, това решение на ОС останало неутвърдено и без резултат. Заради недостатъчната училищна мрежа, сериозните суми, които общината отделяла всяка година за наемане на частни помещения за основните училища и големия брой деца, които не посещавали училище, се наложило през 1904 г. кметът Тодор Табаков да продължи много енергично започнатия от неговия предшественик изключително сложен процес на отчуждаване на частни терени за построяване на училища във всички квартали на Плевен.
Така в края на месец ноември 1904 г. се стигнало до първите стъпки за осигуряване на средства за постройките. Моментът бил изключително благоприятен, защото МНП вече било сключило заем в размер на 6 млн.лв. с Българската народна банка (БНБ), с който да гарантира заеми на общините от Българската земеделска банка (БЗБ) за построяване на училища. Плевенският ОС многократно обсъждал въпроса за заема от БЗБ, който да се използва за изграждане на 6 основни училища и втори етаж на Светиниколаевското училище. Отпускането му било свързано с огромни бюрократични трудности, въпреки личните контакти на кмета Тодор Табаков. В крайна сметка БЗБ отпуснала на общината 120 000 лв. на два транша: 50 000 лв. през 1905 г. и 70 000 лв. през 1906 г. През 1904 г. местната преса съобщава, че окръжният управител Белизар Каракашев и неговият съпартиец и колега, кметът на Плевен Тодор Табаков са отишли при министъра на вътрешните работи Димитър Петков, който пък е приятел на Каракашев, за да уредят един милион лв. заем за града.
Тази мисия била успешна и на 27.01.1905 г., на II-та редовна сесия на XIII-то Обикновено народно събрание бил приет Закон за разрешаване на Плевенската градска община да сключи заем от 800 000 лв. с БНБ със 7% лихва и 30-годишен срок на изплащане. Законът бил утвърден с Указ № 84 от 18 март 1905 г. на княз Фердинанд и в началото на април парите били получени. Така общината успяла да погаси почти всички стари задължения и да започне строежи в града. След като вече били налице всички необходими условия – отчуждени терени, проекто-сметна документация, финансиране, били проведени търгове за отдаване на предприемачи построяването на две първоначални училища с по три отделения в I кв. и IX кв. и 2 класни стаи към съществуващото Горноплевенско училище в VIII кв. на града.
Окончателните резултати от търговете били съобщени на заседание на ОС на 12 март 1905 г. и грубият строеж на училищата бил завършен през месец юли, когато на майстор Нико Минчев били платени 219 лв. за „джамове“ на трите училища. Общината искала строежите да бъдат окончателно завършени в началото на учебната 1905/1906 г., затова със своя заповед от първи август кметът увеличил възнаграждението на надзирателя на строежите. Тъй като общинските съветници не били доволни от работата му, малко след това той бил уволнен и назначен нов надзирател за строежите на училищата и градската баня. В края на септември 1905 г. се наложило удължаване на срока за завършване на училищата: в I кв. – до 15 октомври, в VIII кв. – до 16 октомври, а в IX кв. – до 22 октомври. В края на октомври 1905 г. специално назначената от Табаков комисия приела сградите на завършените училища и ОС взел решение да се заплати на предприемачите Александър Мочев (за училищата в I-ви и IX кв.) и на Марко Курунов (за училището в VIII кв.).
Вероятно поради забавяне на първия транш на заема от БЗБ, предприемачите били упълномощени от ОС да изтеглят полагащите им се суми за строежите от плевенския клон на БЗБ чак през януари 1906 г. Освен за изграждането на сгради, общината се погрижила да осигури учители и прислуга за нарастващия брой училища. За да подпомогне дейността на градското Училищно настоятелство, което по това време назначавало и осигурявало заплатите на учителите в основните училища, през юли ОС му отпуснал доходите от общинското бранище, от пасища, ниви и общински дюкяни. Била поръчана изработката на чинове (30 броя през 1905 г. и още 454 – през 1907 г.), които били приети от комисии с участието на градския архитект Рачев. Били осигурени печки и дърва за отопление на училищата. В края на февруари 1906 г. МНП разрешило и втория транш на искания заем, в размер на 70 хил. лв. за построяване на още 3 училища. Скоро след това общината възложила на предприемача Косто Ив. Смолянов строежите на първоначални училища в III кв., VI кв. и второ училище в VIII кв. на града. Те били завършени в началото на учебната 1906/1907 г., приети от комисия и през ноември 1906 г. предприемачът Косто Смолянов бил упълномощен от ОС да си изтегли парите за извършената работа от плевенския клон на БЗБ. Градският ОС се погрижил да създаде и безопасни условия за обучение и игри на малките ученици. Били положени много усилия за осигуряване на дворове към училищата и за тяхното ограждане.
През 1905 г. се наложило премахване на незаконно построени домове на цигани върху общински терен, предвиден за училищен двор на предстоящото да се строи през 1906 г. училище в VI кв. В началото на 1906 г. била назначена комисия, която да проучи по какъв начин да се увеличат дворовете на училищата: „Единство“ в I кв., Кованлъшкото в IX кв. (по-късно наречено „Марин Дринов“), Долномахленското и Светиниколаевското, а през август 1907 г. друга комисия оценявала имоти на плевенски граждани, взети за училищни дворове във II, VI и VII кв. Докато се уреди въпроса с училищните дворове, през 1905 г. за игрище на учениците от първоначалните училища била отпусната общинската градска градина на Бейски баир. Според изискването на МНП, общината застраховала срещу пожар както новите, така и старите ремонтирани и оградени по времето на Тодор Табаков училища. Тъй като първоначалните училища в града станали много на брой, те били наименовани. Построените през 1905 г. били наречени „Единство“ (I кв.), „Васил Левски“ (VIII кв.) и „Марин Дринов“ (IX кв.), а построените през през 1906 г. – „Любен Каравелов“ (III кв.), „Неофит Рилски“ (VI кв.) и „Патриарх Евтимий“ (VIII кв.). Старите училища били наречени: „П. Р. Славейков“, „Св. Кирил и Методий“ и „Отец Паисий“.
Новопостроените училища били с еднотипна архитектура – едноетажни, солидни, с високи тавани. Според тогавашните изисквания имало отделни помещения за всяко отделение, прислужниците и учителите. През 1906 г. с нов закон били въведени четири отделения в първоначалното училище. Това наложило към построените през 1905 г. училища с три стаи да се добави по още една. По тази причина на предприемача Ал. Мочев били заплатени допълнителни суми за оскъпените строежи на училищата „Единство“ и „Марин Дринов“. През септември 1906 г., малко преди окончателното завършване на шестте нови училища, в общината постъпило искане на плевенското градско Училищно настоятелство за сключване на нов заем от 120 хил. лв., с който да се построи допълнителна класна стая към завършеното през 1905 г. първоначално училище „Единство“, нужници и огради на всички плевенски училища. Настоятелите искали още училищни здания и поставяли отново въпроса за необходимостта от гимнастически салон за плевенските училища, който да се използва за преспиване на гостуващи в града ученици-екскурзианти от други градове.
Според тях, той трябвало да има сцена, за да се използва за детски забави, градски тържества, заседания на благотворителни и други дружества, кооперации, научни, политически и др. обществени сдружения. В бюджета на общината за 1907 г. били предвидени и 12 хил. лв. за построяване на още едно училищно здание, защото съществуващите били все още недостатъчни и общината била принудена да наема тесни и неудобни частни здания за обучение на учениците от девическото и мъжкото класни училища. През ноември 1906 г. били утвърдени плановете за построяване втори етаж на Светиниколаевското училище и то било надстроено през следващата година. За да продължи строителната си програма, плевенският ОС продължил да иска заеми.
През 1908 г. със закон на Плевенски окръг бил отпуснат 400 хил.лв. заем от БНБ за срок от 30 години, със 7% лихва. За главни учители на 9-те плевенски първоначални училища били назначени: Христо М. Попов, Ангел Минков, Симеон Данков, Петър Спасов, Вас. С. Илков, Георги Стоянов, Млад. Найденов, Косто Денчев и Найден Деков. През 1907 г. Общинският съвет гласувал по 40 лв. заплата на всеки главен учител за учебната 1906/1907 г., а учителските им възнаграждения осигурявало плевенското градско Училищно настоятелство. Училищата са само част от многобройните заслуги на кмета Тодор Табаков за изменение облика на Плевен. С осигурените кредити, въпреки упреците на плевенската общественост, той построил и обзавел турско-римската баня, завършил Винарското училище (създадено по негова идея по времето, когато бил член на Окръжния съвет).
За 30-годишнината от Освобождението на Плевен организирал на 3 септември 1907 г. тържественото освещаване на завършените през неговия мандат мавзолей-параклис „Св. Георги Победоносец“, къща-музей „Цар Освободител Александър II“ и Скобелев парк, на което присъствали много високопоставени гости
През 1905 г. бил приет Закон за благоустройството на населените места в Княжество България, който дал на Тодор Табаков широко поле за действие. Той прокарал и застлал с каменна настилка много улици, докарал вода и построил чешми в кварталите. Направил първите стъпки за електрифициране и телефонизиране на града. Определил разположението на индустриалния квартал, отредил безплатен терен за Военен клуб на плевенския гарнизон. За да осигури спазване на строителните норми от гражданите, той смело разрушавал постройки и налагал глоби. Така естествено настроил много хора срещу себе си. Останал без подкрепата на съпартиеца си Димитър Петков, който бил застрелян на 28 февруари 1907 г., а окръжният управител Б Каракашев – сменен, Т. Табаков все по-трудно се справял с общинските финанси, но не спрял активно да търси възможности за кредитиране на общината. На последното заседание на ОС с неговото участие, проведено на 19 апр. 1908 г., много плевенски улици, които до тогава се обозначавали с числа, били наименовани. Улиците до новите първоначални училища в повечето случаи носели техните имена.
През 1908 г. Табаков си позволил да заведе дело срещу окръжния управител Таслаков, защото го задължил да изразходва 300 лв. за отпечатване на избирателните списъци за предстоящите през май парламентарни избори. Този разход той считал за излишен, тъй като списъците били написани четливо и размножени в достатъчно екземпляри. Скоро след това кметуването на Табаков приключило, защото с определение № 785 от 22 април 1908 г. на Плевенският окръжен съд всички общински съветници били отстранени. То било последвано от Указ № 221 от 7 май 1908 г. на княз Фердинанд, с който той разпуснал Плевенския градски общински съвет и насрочил за 15 юни избори за нови членове на ОС. От дистанцията на времето можем да предположим, че Т. Табаков е напуснал кметския пост огорчен, но с чувство на изпълнен дълг към съгражданите си. Наистина делата му са достойни за уважение.
Построените по негово време училища са издържали проверката на времето и все още се огласят от детска глъч. Училищата „Единство“, „В. Левски“ и „П. Евтимий“ се ползват по предназначение, а „Л. Каравелов“ е приютило детска градина „Чучулига“. Издигнатите по негово време сгради в центъра на Плевен са се превърнали в емблема на града и още удивляват с непреходната си красота. До първото построено от Тодор Табаков училище „Единство“ води една малка уличка с неговото име – скромен жест на благодарност към един много продуктивен кмет на Плевен, народен представител, окръжен и общински съветник.
Здравка Балабанова
Leave a Reply