ВИДНИ ПЛЕВЕНЧАНИ: Петър Ненков

Човекът, който прави известен Плевен с неговата библиотека

Представяме на вашето внимание още една рубрика. Тя е посветена на бележити плевенчани, допринесли за духовното израстване на града ни. Тяхното име неизменно е свързано с Народно читалище „Съгласие 1869“ – Плевен – най-старият културен институт в града и региона.
Днес ще ви запознаем с Петър Ненков – човекът, който прави известен Плевен с неговата библиотека.

„Плевен ще запази въпреки всичко един вечен спомен за този, който направи от своята публична библиотека модел на учреждение от такъв порядък – за цяла България.” Тези думи са на проф. Иван Шишманов, а този, за когото са отправени, е Петър Ненков.

Петър Ненков (1868-1917) е първият платен библиотекар, назначен в читалищна библиотека в България, започва работа през далечната 1895 г. в библиотеката на читалище „Съгласие“ в Плевен.

Със своята ерудирана личност и несрещан дотогава у нас европейски професионализъм в областта на библиотечната работа, още в зората на XX век той привлича вниманието и адмирациите както на малобройната плевенска интелигенция, така и на редица учени от столицата и чужбина. Сред тях са тогавашният министър на просвещението проф. Ив. Д. Шишманов (1862-1928) и ръководителите на Международния библиограф- ски институт (МБИ) в Брюксел Пол Отле (1868-1944) и Анри Лафонтен (1854-1943), а също и големият руски библиограф проф. Богдан Ст. Боднарски.

Петър Ненков е роден през 1868 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско, в бедно селско семейство, поради което не получава гимназиално образование.

Своята ерудиция и впечатляващ професионализъм постига по пътя на системно и упорито самообразование, което продължава през целия му живот.

Ентусиастът Ненков е запленен от мисълта да уреди читалищната библиотека така, че тя да бъде максимално полезна на нейните читатели. Идеята узрява и една от основните задачи, които си поставя, е да изработи такъв каталог, който да предлага многостранна информация на читателите по широк кръг въпроси.

Рядко начетен, изпреварил в своето интелектуално и про­фесионално развитие съвременниците си с десетилетия, той предварително проучва практиката на редица западни библио­теки. Той търси подходяща класификационна система, която да използва и приложи при изработването на систематичния каталог на фонда на своята библиотека, заела още в онези години четвърто място в страната по своето книжовно богатство. Превъзхождат я само двете народни библиотеки в София и Пловдив и Университетската библиотека в столицата.

На границата между XIX и XX век (от 1895 до 1905 г.) в МБИ под ръководството на Пол Отле и Анри Лафонтен е създадена нова библиотечно-библиографска класификация. В основата й е положена Десетичната класификация на Мелвил Дюи (ДКД), поради което нейните три издания, осъществени до края на 1907 п, излизат под наименованието „Десетична библиограф- ска класификация“. Едва от четвъртото й издание от 1927 г. тя получава съвременното наименование „Универсална десетична класификация“ (УДК).

Попаднал на информация за тази класификация в чуждестранния печат, през 1903 г. Петър Ненков предприема пътуване на собствени разноски, при което се запознава както с работата на Женевската библиотека, така и с УДК, прилагана в нея.

Завръщайки се в Плевен, той изнася подробен доклад за видяното в Женева и за предимствата на УДК пред читалищното настоятелство, което решава да подкрепи изцяло амбицията му да уреди своята библиотека по стандартите, прилагани в модерните западни библиотеки.

Започва работата си по описването на фонда от 9000 тома, както и по създаването на систематичния каталог на базата на УДК, и през 1906 г. го завършва. Така Петър Ненков не само пръв в България въвежда УДК, изпреварвайки колегите си с десетилетия, но и създава първия систематичен каталог на нейна основа, който е пръв както за страните от Балканския полуостров, така и в Източна Европа.

Паралелно с работата си върху каталога Ненков следи в чуждестранния библиотековедски печат публикации за въвеж­дането на УДК в редица страни в Западна Европа.

Поставените от Ненков високи европейски критерии пред българските библиотеки е почти невъзможно да бъдат изпълнени в началото на XX век не само поради липсата на подготвени библиотечни кадри в страната, но и поради неразбирането на идеите му дори от част от малобройната ни интелигенция. Лансираните от него идеи и критерии изпреварват с половин век и общото образователно и културно ниво на нацията ни поради високия процент на неграмотност и сред мъжете, и сред жените. Ненков остава неразбран от мнозина от своите съвременници, както и от значителна част от ползвателите на библиотеката. Това го огорчава и той често изпада в отчаяние.

Своето неудовлетворение споделя в писмата си до Пол Отле и до проф. Шишманов, в които основно място заемат модерните му и изпреварващи времето си идеи за създаването на образцови публични библиотеки и в България.

В отговор на писмото му до Пол Отле, в което споделя огор­ченията си от равнодушието и неразбирането на работата му у нас, ръководителят на МБИ му пише на 17.VI.1912 г. следното: „Аз съм сигурен, че Вашите усилия и упоритост ще имат огромно влияние върху цялостната организация на библиотеките в България. За да се направи една библиотека институт за документация и информация, достъпна за обществото и в същото време тя да е орган за развитие на общата култура, което е много важно в наше време, е необходимо да се създадат модели, на които другите да подражават. Вашите усилия в Плевен ще постигнат такъв резултат“ .

Мярка за равнището на библиотеката в читалище „Съгласие“ е споделеното впечатление на проф. Ив. Д. Шишманов след посещението му в нея пред писателя Г. М. Домусчиев: „Ако има нещо, с което основателно да се гордее Вашият град, това е не­говата библиотека“.

Признание за високия професионализъм на Ненков е и пред­ложението на професора да започне работа в Народната библиотека в София, но той му отказва както поради привързаността си към Плевен и своята библиотека, така и поради съзнанието, че му липсва исканият образователен ценз, което е негова постоянна болка. След време в писмо до проф. д-р Параскев Стоянов Шишманов изразява съжалението си за това: „Не рачи и напра­ви зле за общото дело. Плевен обаче може да бъде доволен“ .

През 1908 г. по повод Международната конференция по биб­лиография и библиотечно дело в Брюксел П. Ненков изпраща образец от каталога, съставен през 1903 г., придружен с обяснителен текст на френски език, в който излага принципите на не­говото съставяне, снимка на каталога, нареден по УДК, и сним­ка, показваща нареждането на библиотечния фонд въз основа на метричната система, както и различни образци на формуляри, използвани в практическата дейност на библиотеката. Главният секретар на института Луис Мазур го уведомява с писмо, че на изпратените експонати е дадено място в Международния библиографски музей и че те представляват интерес като първа работа по библиотечно дело от славянските страни.

През 1908 г. П. Ненков работи и върху създаването на „Ръ­ководство за описване, класиране и нареждане на книгите в Плевенската градска библиотека, поддържана от Плевенското общ. образователно дружество „Съгласие“, което съставя въз основа на „Manuel du Repertoire bibliographique universel“. Макар и останало в ръкопис, то е ценно свидетелство за високия му професионализъм, получил оценката и на Отле, и на Лафонтен, поради което той и библиотеката на читалище „Съгласие“ са първите от България, приети за членове на МБИ. Получава и покана за участие в конгреса на МБИ, насрочен за 1910 г.

Като част от подготовката си за него Ненков публикува на български и на френски език „Извлечение от методичния каталог на Плевенската публична библиотека“, което години наред играе роля на първо българско ръководство за приложението на УДК в практиката на редица читалищни библиотеки.

За конгреса П. Ненков подготвя и специален доклад на френски език [За приложението на] „Десетичната библиограф- ска класификация в България“, публикуван в печатния орган на МБИ. Докладът прави силно впечатление и е посрещнат с интерес от слушателите според официалното потвърждение на МБИ в писмо, изпратено до Министерството на народното просвещение в България и с копие до българския консул в Анверс, в което се казва: „Г-н Ненков ни представи в своя рапорт нагледна картина на делото, което е реализирал в Плевен, и това наистина направи впечатление на членовете на конгреса. С практическото си умение г-н Ненков е можал да приложи правилата на международната научна документация, за да служат на умствените нужди на един център с неголямо население, какъвто е гр. Плевен, който върви към едно пълно икономическо и социално развитие“ .

Според свидетелство на Ячо Хлебаров библиотеката на читалище „Съгласие“ „става нещо като училище за нашите библиотекари в страната“. Казано на съвременен език, библиотеката на Петър Ненков се превръща в методичен кабинет за усвояване на модерните методи на МБИ за организация на библиотеките, а той е първият специалист у нас, който преподава УДК, която след четири десетилетия става задължителна за всички библиотеки.

Работата и постиженията на Петър Ненков продължават да привличат вниманието на редица интелектуалци от страната.

Истинският европейски професионализъм на Петър Ненков е причина той да бъде поканен на работа в Българската народна банка, за да реформира и организира нейната библиотека изцяло върху основата на УДК, но той отново отказва поканата по­ради същите причини, които го карат да откаже и предишната покана на проф. Шишманов.

За трети път го кани на работа в София през 1910 г. д-р Никола Михов, за да оглави новосъздаващата се Столична библиотека, но Ненков отказва и това.

Двете балкански войни, последвани от избухването на Първата световна война, и разклатеното му здраве пречат на П. Ненков да реализира много от амбициозните си професионални проекти.

Заболял от туберкулоза, през 1916 г. той заминава на лечение в Женева, придружаван от съпругата си швейцарката Евгения Шлотер – интелигентна жена, с която Ненков свързва живота си през 1896 г. Резултатите от лечението не са обнадеждаващи и той написва завещанието си. Голямата си лична библиотека оставя на читалище „Съгласие“, а парите от продажбата на единственото си парче земя в Плевен завещава на Международния библиографски институт в Брюксел.

Умира на 9.XI.1917 г. в Женева.

Източник: Младенова, Мария и Людмила Иванова. Петър Ненков (1868-1917): Биобиблиография, Плевен, 2014