Отговорите във втората от поредицата публикации, избрани от „История на града Плевен до Освободителната война“ на проф. Юрдан Трифонов, издадена през 1933 г.
С гордост можем да припомним, че именно Читалище „Съгласие” – като най-крупния културен институт в града, се наема с нелеката задача да издаде този значим научен труд. Години по-късно, по време на бомбардировките над София, Юрдан Трифонов изпраща 620 тома от личната си библиотека с молба да бъдат съхранени в читалището, където са и до днес.
Запазили сме правописа, спестили сме ви единствено ятовите гласни…
„Първо кайлъшко селище. — Преди да влeзе въ долината, въ която е разположенъ днесъ гр. Плeвенъ, Тученишката, или Плeвенската бара протича презъ едно устие, дълго около 15 километра, което е заградено отъ двете страни съ успоредни отвесни канари, високи 20—30 метра и отдалечени една отъ друга на 100—150 метра. Това устие днесъ се нарича съ турското име К а й л ъ к ъ (Каялъкъ), което е преводъ на по-старо българско име К а м е н е ц ъ, запазено за местностьта между Брестовецъ и Къртожабене.
Като се почне отъ Плевенъ, устието се насочва най-напредъ о т ъ северъ къмъ югъ, а отъ половината си нататъкъ върви къмъ изтокъ. При северния му входъ, на западна страна, има висока полуостровообразна р ъ т л и н а , съ повърхнина около 20 декара, която е съединена съ лежещия до нея в р ъ х ъ само откъмъ западъ, а отъ другите страни е заградена съ канари, високи 12—15 метра. Срещу рътлината, въ източната канара, се намиратъ 3 п е щ е р и, отъ които едната е широко отворена, а другите са затулени отъ погледа, та мъчно се забелязватъ. Отворената се огрева отъ слънцето, затова е суха и сгодна за жилище на първобитни хора. И сега тя се използува за нуждите на горското градско стопанство, което е понаринало и изравнило пода й…
Страничната пещера навъттре е широка и тъмна; по тавана й се лепятъ хиляди прилепи. Тя е описана отъ френския пжтешественикъ Г. Л е ж а н ъ), когото заинтересували твърденията на някои мастни хора, че вътре имало езеро, което, ужъ, било толкова голямо, щото по него можелъ да плува корабъ и дори малъкъ параходъ. Той самъ се вмъкналъ навжтре, но се уверилъ, че казаните твърдения били сьвсемъ преувеличени: въ пещерата наистина имало басейнъ съ вода, но по него можела да плува- най-много дивашка лодка — еднодръвка. (Това е било въ 1867 г.). Откакъ иманяри разбили съ барутъ часть отъ канарата при вътрешната пукнатина, басейнътъ се изпразднилъ, и водата не може вече да се превежда презъ пукнатината и да скача презъ отвора на вътрешната пещера)…
Рътлината и намиращата се срещу нея суха голяма пещера, сгодна да даде подслонъ на няколко семейства, рано са привлекли вниманието на първобитните хора, които еж устроили тука свое с е л и щ е , като са прекарвали студеното и дъждовно време въ пещерата, а сухото и топлото — върху рътлината, която е запазена отъ ветрове.
Че на рътлината е имало селище още въ онова престаро време, когато хората са си служили съ каменни оръдия, показватъ ни изкопаните тамъ въ 1909 г. отъ мастното Археологическо дружество уреди. Това именно селище, което въ течение на вековете е бивало ту унищожавано, ту възобновявано, е първото начало на града, който сега носи името П л е в е н ъ.“
Leave a Reply