През периода 1865-1866 г., по времето на реформите на Митхад паша, се построяват първите градски болници в Плевен, Русе и Хаджиоглу Пазарджик /днешен Толбухин/ за нуждите на българското население в нашата страна.
Във вестник „Дунав“ 1865 год. е записано: „За да се гледат болните, преселниците и немощните, които се намират във вилата, да се направят 6 болници, една от които да бъде в Плевен, който зависи от Русчушкия санджак.
Израз на тези опити за реформи е първоначалното основание на Плевенската болница през 1865 год. Плевен тогава е голям военно-стратегически център на Турската империя, заемащ централно място в плановете за подтискане и владеене на голяма част от Северна България.
През 1864 год., пътувайки през Северна България, той минава през Плевен. Близо до джамията „Кадър джамиси“ забелязва множество народ, и се интересува за причините на това струпване. Обясняват му, че от приходите на вакъфите, собственост на известна турска фамилия „Гаази Михал-бейовци“, получени с указ от султан Мурад, се поддържа една джамия, чешма и остатъкът от дохода служи за благотворителни цели.“ Всеки четвъртък турците готвели ядене и раздавали на сиромасите, които ходели там с по едно менче и получавали разни ястия: боб, леща и др. Това благодеяние се нарича „сешуре – помана“.
Предвидените разходи от приходите на вакъфите са огромни. Само село Марашки Тръстеник дава приход около 2000 турски лири. Като узнава за това Митхад паша разбира, че приходите са големи, а отпуснатите суми, използвани за благотворителни нужди са съвсем малки и той заповядва от тях да се построи болница за града и воденица, от чиито доходи да се поддържа болницата. Воденицата е разрушена от голямото наводнение в Плевен през м.май 1883 г.
Заповедта се изпълнява незабавно. Телеграфически от гр.Русе се извиква военният лекар д-р Ла Брюс – германец по народност, когото турците наричат Брюс ефенди и по чиито планове започва построяване¬то на болницата. Мютевелията Омер бей определя мястото и – Имаретът /сиропиталището/ на Гаази Али бей, който се намира на запад от джамията, се премества по към север, а на неговото място, до барата, се изгражда болницата. Каменният материал се взема главно от разва¬лините на Керван-сарая. Същият е разрушен, за да се освободи място за построяването на Каймакамския конак. Основите на тази здрава ве¬ковна сграда са разбити след Освобождението с взривове, за да се отвори място за построяването на окръжната палата. Военният доктор на турска служба Ла Брюс, който ръководи строежа на болницата, в едно свое писмо от декември 1865 г. до немския пътешественик Феликс Каниц нарича Керван-сарая укрепление /Castelle/.
Турците недоверчиво клатели глава около новостроящата се постройка, но когато болницата е завършена и наредена, те признават, че от „Гяурски паша“, както наричали Митхад, излиза понякога нещо богоугодно. Зданието е едноетажно, разделено на няколко отделения. Пред него има малък двор с градинка с цветя, за които Ла Брюс получил семена направо от Виена чрез Феликс Каниц. Първоначално се разкриват 40 легла обслужвани от един лекар и двама слуги. Болницата се отличава с голяма чистота, защото в нея има малко болни и то повече българи, татари и черкези. Турците чувстват отвращение към болничното лечение. Липсват каквито и да е инструменти. Лечението е безплатно за всеки, независимо от народност, вероизповедание, социално и обществено положение.
Болницата се издържа от средствата на вакъфа – от десятъците на село Марашки Тръстеник, отделени от Мюкевалията Али-бей Сарфош /пияница/ специално за издържането на имарета, та и затова селото се нарича от Турците „Имарет Тръстеник“. Според някои наши етнографи наименованието Марашки се дължи на племенни различия, според дру¬ги поради обширните пасища – мараш. Наименованието Марашки Тръстеник няма нищо общо с турското название „Имарет Тръстеник“.
Увеличението на населението и развитието на града налага Плевен да бъде издигнат от мюдюрство в каймаканство т.е. в окръг. През този период поминъка на населението получава силен тласък, улеснен от но¬вите шосета, пощата, телеграфа, спомагателната каса. Появява се ба¬калията с колониални стоки. На пазара се появяват и манифактурни стоки. Просветното дело се характеризира с укрепване на съществува¬щи училища, просветни дружества и театрални постановления.
Малко по-късно, на 1-ви октомври 1869 год., се основава читалище „Съгласие 1869”.
Материалът е от сборника „150 години болнично дело – Плевен (1865-2015)“ с автори д-р Минчо Драгански и Даниела Гонкова.
Leave a Reply