Какво съдържа сборникът на поп Спас от 1824 г.?А кои са караманлиите и каква следа са оставили в Плевен? Сигурни сме, че ще бъдете много изненадани да разберете.
Отговорите – в поредната публикация от „История на града Плевен до Освободителната война“ на акад. Юрдан Трифонов, издадена през 1933 г.
С гордост можем да припомним, че именно Читалище „Съгласие” – като най-крупния културен институт в града, се наема с нелеката задача да издаде този значим научен труд. Години по-късно, по време на бомбардировките над София, Юрдан Трифонов изпраща 620 тома от личната си библиотека с молба да бъдат съхранени в читалището, където са и до днес.
Стремежът към просвета родил и потреба от книги. Митрополитът в Търново доставял гръцки книги и ги давал на сравнително ниска цена. Така, Христо п. Дунчов, сетнешният поп Хино, купил в 1818 г. вТърново гръцки октоих за 60 пари. Но в Плевен знаели гръцки съвсем малцина. Поради мъчнотията да се доставят славянски книги, некои грамотни граждани си преписвали такива. В 1824 г. един от преводачите на Александрията, поп Спас, който вече бил свещеник сакеларий при църквата Св. Николай, написал сборник с духовно съдържание без общо заглавие, в което имало турски молитви с български букви, турски пословици, канон за Св. Варвара и 14 молитви за треска, уроки и др., които (молитви) имат характер на баяния, под заглавие „врачеваша на всякв болест, и немощ“. На последния лист поп Спас намерил за потребно да препише и част от срещаното в дамаскините разсъждение за зли жени. В него злата жена е представена като най-голямато и непоправимо зло: диви зверове можели да се укротят, но не и тя; по-добре било да вари човек желязо, отколкото да учи зла жена; който имал такава, вече бил претърпял предвидените му за граховете на онзи свет наказания.
Най-важният въпрос, който повдига книгата на поп Спаса, е този за проникването на турския език у плевенските българи. Тя може да наведе човека на мисъл, че, поради многобройността на турците в града, българите са усвоили езика им дотолкова, щото почнали да го въвеждат и в книги с духовно съдържание. А в същност, поместването на турски пословици и на православни молитви по турски език в книгата се дължи на влиянието на караманлиите – турско племе в Мала-Азия, приело християнството още преди дохождането на османските турци.
Те са употребявали православни църковни книги, преведени на турски, но с гръцка азбука. А поп Спас, който е ламтел да изучидобре турски, не е имал нужда да ходи да търси караманлийски книги в Мала-Азия или в Цариград, защото, както се помни по предание в едно семейство, съседно с църквата Св. Николай, в двора на последнята, на югоизточна страна, имало караманлийски параклис. Кога и как са попаднали караманлии в Плевен – не се знае.
Възможно е, да са били златари, защото още в XVI век много златари в Цариград били караманлий. Кои други плевенци по онова време са се занимавали с преписване на книги, не се знае; но че такива е имало, показват ни
некои запазени преписи от Александрията, един от които е намерен в книгите на поп Хиновото семейство, както и преписи на други книги.
Leave a Reply