Видни плевенчани: Никола Бошнаков

„Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето.“ Ж. Б. Сей

Всеки човек има своята история. Понякога тя се вписва в световната, често остава само в спомените на близките му или си отива заедно с него. Има хора, чиято история е запечатана в документи, снимки, дела, дори в книгите от прашясалите рафтове на библиотеките им. Един от тях е Никола Бошнаков. На 8 октомври 2021 г. се навършват 90 години от рождението му.

Винаги забързан, с несекващ интерес към новостите в областта на музейното дело, историята и литературата. Така ще запомнят колегите, приятелите и семейството му Никола Бошнаков – един от ветераните на музейното дело в Плевен и Плевенския край.

Роден е на 8 октомври 1931 г. в Плевен.

Баща му е фелдшер, майка му – чиновничка. Баща му е този, който запалва в него любовта към книгите. Когато Никола е бил във втори клас, семейството е в София. Един ден баща му го завел в една книжарница и казал: „Моят син ще идва тук да си избира книги, аз после ще идвам да платя“. До края на живота си Бошнаков събира в личната си библиотека над 15 000 тома литература – внимателно подбрана и описана в каталог с помощта на съпругата му Иванка. Съдържанието – исторически книги, художествена и класическа литература, изкуство. Почти няма български автор, който да не присъства в богатия му фонд. Пълна е колекцията на античните автори. Най-ценните книги, които съпругата му дари на регионална библиотека „Хр. Смирненски“, Бошнаков е набавял от антикварната книжарница в София като студент.

Впечатляващи са читателските му дневници –  нестандартна колекцията от тетрадки за прочетени книги от 1969 до 2004 г. и извлечените ценни мисли от тях. Стотици страници от есенцията на световната мъдрост. Само в една от тетрадките, само за една година, са събрани 64 книги – от различни автори, от различни области на знанието. Цялата колекция е дарена на Държавен архив – Плевен.През 1949 г. Никола Бошнаков завършва гимназия в родния си град, а от 1950 до 1954 г. следва в СУ „Климент Охридски“ – специалност история. След завършването на висшето си образование постъпва на работа във Военноисторическите музеи (ВИМ) в Плевен – първоначално като асистент, а след това – уредник. В началото на 1956 г., ненавършил още 25-ата си година и с по-малко от година музеен стаж, Никола Бошнаков е издигнат за директор на Воeнноисторическите музеи в Плевен. Това е преломен момент в живота му. Пред него стоят много неизвестни, но младият, амбициозен и изпълнен с енергия и желание за работа директор успява да оправдае гласуваното му доверие. В продължение на 16 години той ръководи дейността на поверените му музеи, като през това време те се утвърждават сред водещите в България.“Благодарна съм на съдбата, че преди повече от четири десетилетия ме доведе в плевенските Военноисторически музеи. Моят първи директор и учител в музейното дело беше Никола Бошнаков. Ветровете на времето изтриха много спомени, но той остави ярка следа в мен и в моите колеги.

Притежаваше висок дух, интелект, хъс за работа и изключително човечна душа. Работата в музеите под неговото ръководство бе цяла школа. И сега си мисля, че поради различни стечения на обстоятелствата, ВИМ когато Никола Бошнаков беше директор имаха някаква своя специфична атмосфера – историческа и човешка, през която човек преминал и бил там, потопил се в нея, не може да забрави цял живот“. Това са думи на дългогодишния екскурзовод София Гетова за нейния директор.

От ноември 1972 до март 1982 г. Никола Бошнаков е привлечен на работа в ОК на БКП – Плевен, където завежда сектор „Култура“. След това за кратко време е председател на читалище „Г. Димитров“ (сега „Съгласие“) в Плевен, а от 1 юли 1984 г. се завръща отново на работа в музеите като директор на Дирекция „Културно-историческо наследство“ – Плевен. Под ръководството на Бошнаков като директор и специалист, който добре познава историята на Руско-турската война от 1877 -1878 г. и основите на музейното дело, се извършва основно преустройство и изграждането на новите експозиции на военноисторическите музеи. През март 1957 г. е открита нова експозиция на музея „Главна квартира на руската армия 1877 – 1878 г.“ в Пордим, която през 1967 г. е допълнена и подобрена в пространствено-художествено отношение. През 1959 г. е преустроена изцяло и експозицията на музея „Румънски воин 1877 – 1878 г.“ в Пордим. През 1958 г. е извършена частична, а през 1965 г. основна подмяна на музейната експозиция на къщата музей „Стоян и Владимир Заимови“ в Плевен. През 1958 г. започва изграждането на обширен парк на българо-руско-румънската дружба при Румънския мавзолей в Гривица, а през 1965 г. е открита нова експозиция в музея „Освобождението на Плевен 1877 г.“

Бошнаков е и страстен пропагандатор и популяризатор на богатото историческо минало на Плевен и Плевенския край. Автор е на над 350 различни по характер публикации – научни и научнопопулярни статии и съобщения, пътеводители, албуми, дипляни… Негови материали са отпечатани на страниците на повече от 30 периодични издания – вестници и списания. Редовен сътрудник е на плевенския вестник „Септемврийска победа“. Основна тема, на която подчинява главно изследователската и популяризаторската си дейност Никола Бошнаков, е Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и боевете за освобождението на Плевен – Плевенската епопея – 1877 г., музеите и паметниците на признателността в Плевен и Плевенския край. Сред публикациите по тези проблеми се открояват статиите му „Плевен по време на Освободителната война“ и „Медицинската помощ в руската армия по време на боевете при Плевен през 1877 г.“, отпечатани в издадения през 1977 г. под негова редакция сборник „Плевенската епопея 1877“. Бошнаков е инициатор и дейно участва в подготовката и издаването на още няколко сборника с материали за Освободителната война и Плевенската епопея: „Песента на редута. Румънски поети за Освободителната война 1877 – 1878“, „Плевен 1877 – 1967. Страници за нашите освободители“, „90 години от освобождението на Плевен“, библиографията „80 години Плевенска епопея (1877 – 1957)“ и др. През 1958 – 1959 г. под негова редакция се издава поредицата „Военноисторическа библиотека“. Това, макар и непретенциозно издание, от което излизат общо 14 книжки (тип брошура), с разнообразния си тематичен обхват и популярен стил на изложение спомага за популяризирането на научни знания по отделни въпроси на Плевенската епопея – 1877 г., за живота и делото на Иван С. Тургенев, ген. Едуард И. Тотлебен, Юлия Вревска, Всеволод Гаршин, Василий Верешчагин, Стоян Заимов и ген. Владимир Заимов. Бошнаков проявява подчертан интерес и към проблемите на Българското възраждане, а така също насочва усилията си към проучване на отделни въпроси от историята на Плевен след Освобождението и историята на плевенската партийна организация след 9.IX.1944 г. Значително време и внимание Бошнаков отделя за разработването на въпроси и от най-новата ни история. Във връзка с честването на 100-годишнината на читалищното дело в Плевен през 1969 г. той написва обширна студия за дейността на плевенското читалище през годините на народната власт. По-късно като работник в апарата на ОК на БКП – Плевен, е включен в авторския колектив за написване история на плевенската окръжна партийна организация.

Наред с това Никола Бошнаков участва активно и в обществено-политическия живот на Плевен. Като ученик членува в РМС и СНМ, а по време на следването си в СУ „Климент Охридски“ е приет за член на БКП. До смъртта си той остава верен на идеите си и никога не се отклонява от тях. Дълги години е кандидат-член и член на Градския и Общинския комитет на БКП в Плевен, член на ОбК па ОФ, член на бившия Окръжен съвет за култура и бюрото му, сътрудник и член на бюрото на ОС на Българския туристически съюз (БТС), председател на ОбС на Българското спортно дружество (БСД). Членува в Съюза на научните работници – клон Плевен, бил е председател на Българското историческо дружество – клон Плевен.Многобройни са държавните и друга отличия и награди, с които той е удостоен – орден „Кирил и Методий“ – I степен, „Червено знаме на труда“ и редица юбилейни медали: „25 години народна власт“, „100 години Априлско въстание“, „100 години от Освобождението на България“, „1300 години България“ и много други. Отличник е на Комитета за култура и е удостоен със званието „Заслужил деятел на БТС“.

Внимателен и любящ съпруг и баща. Така го описва с няколко думи съпругата му Иванка. С крехка структура, но винаги жизнен, търсещ и откликващ на проблемите на другите. Ще го запомни и в кабинета му, над книгите, с тракащата пишеща машина. С колекционерските му страсти, пътуванията, походите. Без да се интересува от материалното, намиращ време за всичко, дишащ чрез прочетеното, написаното и направеното. Днес двете прекрасни деца, които са отгледали, са поели своя път. Иванка Бошнакова – историк и библиотекар, се отдава на запазването на спомените. А те са събирани старателно през дългите години в папки и кашони – многобройни грамоти и медали; колекция от значки; стотици снимки – от бригадирското движение, манифестации, културни, спортни и други събития, в които участва и Бошнаков; членски книжки; доклади; покани; писма…

Запазени са ученическите му тетрадки със съчинения и доклади от 1945 г., които рядко се намират и дават облика на нашето образование от онова време. Тук са документи, снимки, доклади от дейността на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“, ДСНМ от 1944 до 1954 г.; от Окръжния комитет на БКП и Окръжния исторически музей; творческите му разработки от културно-масов и научен характер и от обществената му дейност; проучвания на терен…

Около 100 папки история.

Използвани са материали от „Известия на музеите в Северозападна България“, т. 17, 1991 г.

Материалът е от вестник BG Север, бр. 43, 2013 г.