Днес мъжкото момиче на българската поезия Маргарита Петкова празнува рожден ден. 65-и подред, ако цифрите имат значение. Ние смятаме, че по-важно е съдържанието на годините… А нейните са изпълнени с цвят, страсти, любови, раздели, живот…
Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,
то не е като манджи и плетки…
Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас –
барабар Петкова с Мъжете.
За последния свой ден не мисля със страх –
знам си мястото на небето:
Бог Отец, Бог Синът му, Свети дух и до тях
барабар Петкова с мъжете.(Из „Едно налице, две наопаки“)
„Аз съм жена, дарена с много любов. Благодаря на Господ за всички тези мъже, които са ме обичали!“Всичко може да бъде изписано за Маргарита Петкова, само не, че не е истинска, – във всеки момент, до кръв и кости. А че е нова (и още е), съвременна, непокорна, парадоксална, остра, докато всъщност е нежна – това е сигурно. Макар и свръхоригинална обаче, Маргарита е рядко публикувана – всичко на всичко два-три пъти в официалните литературни списания „Пламък“ и „Литературна мисъл“ от времето на 80-те. Обаче е тотално обичана в столичните арт-среди и сред редиците на нашите съвременни писатели – почти няма някой, който да не й е приятел. Тя не фигурира и в т.нар. „Енциклопедия на новата българската литература“, издадена в началото на 90-те. И днес рядко я търсят за интервюта. Малко хора знаят например, че тя е автор на текста на прословутата песен на Богдана Карадочева „Иване“, както и на спечелилата преди години първа награда на фестивала „Бургас и морето“ песен „Балкански синдром“, изпълнявана от Тони Димитрова. Всъщност Маргарита има поне 30 стихотворения, посветени на Ивановците и поне два пъти по толкова песни по нейни текстове.
Стоян Радулов
