Декор като от филм на ужасите – изоставена сграда, растителността е превзела вратите, прозорците, стените… Покривът е пробит, мазилката напукана. Разруха. Няма признаци на живот. Някъде сред пълзящата растителност проблясва табела „Народно читалище „Цветан Спасов“ БИБЛИОТЕКА“. На входната врата листче с работното време и уточнение, че библиотеката е в ремонт. От кога и до кога – мистерия. Като бележките на хранителен магазин: „Връщам се след 10 минути“… На прашасяли и прогнили рафтове са наредени наръч дърва и няколко пожълтели книжки. Тъга и безнадеждност.
Пред съседния блок една жена мете. Питаме я: Знаете ли каква е тази сграда? Отговаря: „Беше някакво читалище преди години, сега нищо няма“…
Фактите в цифри: До 30 юни въпросното читалище „Цветан Спасов“, едно от общо 17-те градски читалища в Плевен, е получавало пари за 2 субсидирани бройки или 20 800 лв. за година. От 1 юли, поради липса на каквато и да е дейност, Комисията за разпределение на субсидиите за читалища на територията на Община Плевен решава да намали драстично бройките. Секретарят Пламен Николов, заедно с още две читалища – за тях ще стане дума малко по-късно в тази рубрика, решава да обжалва това решение. Въпреки че все пак пари някакви държавни продължава да получава.
На фона на апокалиптичната картина, която ви показваме. Не е луд този, който яде баницата…
Заради тази жалба обаче се спират субсидиите на ВСИЧКИ читалища в Община Плевен – и градски, и селски…
Въпрос на дни е да затворим врати – ние – най-голямото и най-старото в областта. Заедно с единствената концертна зала, школите, огромната библиотека…
Здравейте, казвам се Леонид Йовчев, актьор съм по професия. Живял съм като малък дълго време в този квартал и този филиал на библиотеката към читалището беше най-близо до мен. Няма нужда да обяснявам колко важно е да съществуват библиотеките и каква е ползата от тях, би било срамно.Пожелавам на г-н Спартански и общинските съветници незабавно възстановяване на библиотеката, за да не обсъждаме още дълго този срамен епизод