Христо Ботев е може би най-тачената и обичана личност от историята ни след Васил Левски. Краткият му живот, продължил едва 28 години, е изпълнен с противоречиви събития, но и до днес той продължава да владее умовете и сърцата на поколения българи. Представяме ви известни факти от неговата биография, както и не толкова популярни и дори противоречиви теории, за които вероятно никога не сте чували.
Биография:
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
Но…
Според една легенда в Осен преподавал даскал Ботьо Петков и тук се родил първият му син Христо. Поради липса на църква, той бил кръстен в храма в съседното село Девене. Но точно тази страница от регистъра била откъсната и единственото доказателство останало в публицистиката на Ботев. В своя очерк “Примери от турско правосъдие” от 1871 година той пише:
“Такива чувства изпитах, като влизах и в родното си село Осен, до Враца…”, “моето родно село Осен, до Враца, срещнах попа и питам, как е, бе, попе, кво стана с кравите”.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“.
Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Познанството с Васил Левски
Пръв, който пише за познанството между Левски и Ботев, е Захари Стоянов. Той публикува популярното писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 г., оригиналът на което е загубен. В първата публикация писмото не е цяло и ебз подпис…
„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …„
Косвено свидетелство за взаимното им влияние може да се намери в тефтерчето на Левски, както и в творбите на Ботев – „Обесването на Васил Левски“.
Някои източници обаче твърдят, че двамата никога не са се познавали и са били с твърде голяма разлика във възрастта, за да се срещнат. А това била красива история, съчинена от Захари Стоянов.
Любовта
Всички знаем за голямата любов на Христо Ботев – Венета. Въпреки трудностите и упреците на околните, Венета е щастлива и влюбена в Христо. Дъщеря им се ражда на 12 април 1876 г. в Букурещ. Иванка е на един месец, когато се разделя завинаги с баща си.
Интересни са сведенията за предишните любови на пламенния поет. Като една от сестрите Горанови – Мария. Под стихотворението му “До моето първо либе” пише, че е “посветено на г-ца М. Г-ва”. Посвещението по-късно е заличено. Твърди се, че и “Ней”, и “Пристанала” също са написани за красивата карловка, което кара историците а смятат, че това е първата тайна любов на Ботев. Друга версия за първата любов на поета е калоферската учителка Парашкева Шушулова. Ботев неведнъж посещава женския манастир, където живеела тя, давал й книги, които след това дълго обсъждали.
Банкнотата
Първата отпечатана в България българска банкнота от 5000 лева излиза през 1924 г. – при невиждани мерки за сигурност. Банкнота с такъв номинал е била печатана за първи път. На нея е изобразен ликът на Христо Ботев и затова тя става популярна като „Ботевка“. Дотогава българските банкноти са изработвани в Петербург, Лондон, Берлин, Лайпциг и Ню Йорк.
От другата страна на банкнотата е изобразен цар Борис III. Оформлението на “ботевката” е дело на художника Христо Лозев, гравьор при Държавната печатница. Лозев е автор и на първата българска пощенска марка с лика на поета-революционер, издадена през 1926 г. в памет на 50-годишнината от гибелта на Войводата.
С тази банкнота е свързана и най-голямата фалшификаторска афера в историята на царство България. През 1926 г. „ботевката“ е иззета от обращение. Един екземпляр от нея се пази във Врачанския исторически музей.
История на честванията
За първи път след Освобождението на 2 юни 1886 г., по инициатива на пловдивския учител Георги Бенев, във Враца и Пловдив се организира голямо честване на годишнината от героичната смърт на големия български поет и революционер. Официално 2 юни се чества едва от 1901 г., от деня на 25-годишнината от гибелта на поета. На тържеството на връх Вола били поканени и всички живи Ботеви четници.
През 1922 г. Комунистическата партия спечелва общинската власт в Калофер. Тогава обявяват 2 юни за местен официален празник.
През 1932 г. 2 юни се превръща в ден на протест срещу царското правителство.
През 1942 г. правителството забранява честването на 2 юни.
За пръв път на 2 юни 1948 г. денят се почита с едноминутно мълчание в цялата страна, с подаден сигнал от сирени. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.
Околчица
През 1901 година комисия, в която са включени и деветима Ботеви сподвижници, уточнява позициите на четата и предлага „на място видно, лично и близко до последното сражение“ да се издигне паметник за увековечаване на този подвиг.
Идеята се превръща в реалност едва през 1937-1938 година, когато бива построен 35-метровият обелиск, доминиращ акцент на фона на прекрасните панорами, които щедро предлагат планината и полето на Враца.
Опълченският кръст на върха през 1947 година бил заменен с петолъчка, но през 1991 година паметникът отново придобива автентичния си вид.
Жива е и днес традицията, положена от дванайсет туристи още през 1947 година, да се организира национален поход „По стъпките на Ботевата чета“ от Козлодуй до Околчица.
Всяка година на 2 юни – датата на неговата кончина – на върха се събират хиляди хора от цялата страна, за да се преклонят пред героизма на поета-революционер, неговите четници и на всички, загинали в борбата за освобождение от турско робство.
Ботев доказа с целия си живот и дело колко правдиви са написаните от самия него думи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.“
Използвани са материали от https://www.10te.bg/ , www.slovo.bg, https://www.btsbg.org/
