Д-р Георги Странски – първият български лекар, участник в боевете за освобождението на Плевен

Малцина са тези, които знаят кой е лекарят, чието име носи плевенската УМБАЛ „Д-р Георги Странски“. Той не е плевенчанин, но е бил изключително ценéн и обичан тук. Вижте неговата история, част от сборника „150 години болнично дело в Плевен (1865-2015)“:

След освобождението на Плевен болницата е предоставена на руската армия. Здравеопазването започва да се изгражда на принципи те на руската земска медицина и българските революционно-демократични традиции. Започва реорганизирането на съществуващите болници и създаването на нови такива. Управлението на болничните заведения е възложено на местните болнични съвети. Силното медицинско присъствие на руската армия дава положително отражение и засилва регионалната значимост на Плевенската болница.

През есента на 1878 год. руското военно управление предава болницата на градския общински съвет, който поема нейната издръжка.

С указ се назначават първите окръжни и градски лекари, организиращи и оказващи амбулаторна, лечебна и профилактична помощ на населението.

През 1878 г. се назначават за окръжни лекари: д-р Странски Плевен, д-р Станкеевич – Никопол, д-р Гейзер – Ловеч, д-р Радославов – Свищов. Управлението на болничните заведения е възложено на местни болнични съвети.

Първите управители на Плевенската болница са и нейни първи строители – изтъкнати организатори, клиницисти, общественици, възпитаници на френската и руска медицински школи, активни участници в борбата срещу османското робство, дейци с демократични убеждения.

За пръв управител /1878-1879 г./ е назначен тогавашният окръжен лекар д-р Георги Иванов Странски /1847-1904 г./ Роден е в Калофер. През 1861 г. заминава за Цариград, където работи в Илич хан като абаджия и е учител в българското училище.

На 3 октомври 1867 г. пристига в Румъния – гр. Галац. Там попада в средата на българските хъшове. През 1869 г. се премества в Букурещ, където е частен учител. Там завършва военно-медицинска школа. През 1874 г. става окръжен лекар в град Бузъу. По-късно е ординатор в болницата „Колентина” в Букурещ, в която защитава докторат по медицина „Няколко думи за дифтерията”. Д-р Странски е автор на печатния устав на „Българското ученолюбиво настоятелство”, чиято цел е да помогне на пострадалите и ранени българи в разбунтувалите се области в Турция. През Сръбско-турската война 1876 г. заминава за Белград като лекар доброволец в румънската болница, предоставена на сърбите. Завърнал се в Плоещ, той се присъединява към българското опълчение, което се установява в града на път от Русия за България. Д-р Странски е близък приятел на Христо Ботев — става негов кум, а по-късно и кръстник на дъщеря му – Иванка. Като военен лекар заедно с румънската болница пристига в с. Гривица, където се разполага румънска войскова част при обсадата на Плевен. На Гривишкия фронт са Карол I и професор Карло Давила.

След падането на гр.Плевен на 10.ХII.1877 г. вместо да се върне в Букурещ, д-р Странски се установява на работа в Плевен. Плевенчани възторжено посрещат първия български лекар, участник в боевете за освобождението на града. Д-р Странски активно се включва в ликвидирането на анти-санитарното състояние на града и масовите епидемични заболявания, резултат на продължителната обсада. Младият лекар е в стихията си – на никого не отказва медицинска помощ, често сам набавя необходимите лекарства, отказва хонорара, предлаган му от бедните болни. Той бързо завладява сърцата на бедните и уважението на богатите.

През 1878 г. след подписването на Сан-Стефанския мирен договор той е назначен за окръжен лекар и управител на плевенската болница. През 1879 г. напуска болницата, защото е избран за представител във Великото народно събрание в Търново. Притежаващ качествата на голям оратор, той става проводник на идеите на Каравелов и дядо Славейков.

След Берлинският договор и откъсването на Южна България д-р
Странски се установява на работа в Пловдив, където е избран за пред
седател на Областното събрание, а по-късно и директор на финансите.

През време на революционното движение за обединението на южна България д-р Странски е член на “Комитета по съединението“ и на 6септември 1885 г. е избран за председател на привременнотоправителство. След това като председател на Червения кръст, той е военен лекар по време на Сръбско-българската война.

След детронирането на княз Александър Батенберг става член на “Временното наместничество“ обявено от Стамболов, което поема управлението на страната до завръщането на княза.

През 1886 г. той е дипломат в Белград, а през 1887 г. Министър на вътрешните работи в правителството на Стефан Стамболов.

През 1889 г. д-р Странски е управител на болницата и окръжен лекар на гр.Русе, а през 1897 г. е управител на Александровската болница.

На 4 януари 1904 г. на 56-годишна възраст умира в София. Най-добрата и вярна характеристика на д-р Странски дава директорът на Столичната санитарна служба д-р Михайлов в надгробното си слово: “Във всичкото това неуморно движение, д-р Странски се показва много смел, с твърд характер, спокоен като човек, който не знае какво е страх или отчаяние в най-критичните минути”.