Знаете ли от къде тръгва традицията за празника на Плевен на 15 май? Или коя е била най-вървежната порода добитък? А колко чужденци са посещавали града ни за трите пазарни дни? Прочетете сега:
Вестник „Народна дума“ на 30 април 1929 г. съобщава: „Големият пролетен плевенски панаир ще се състои на 15, 16 и 17 май. Голям интерес към панаира. Ще присъстват представители на гръцкото правителство и търговци от Турция, Палестина и остров Малта. Улеснения за продавачи и купувачи“.
В статията, предоставена ни от историка Красимир Петров, се съобщава: „Много градове и села в царството се стараели да повдигнат поминъка на населението си и затова създавали и рекламирали панаири за добитък и други стоки. Но никой от тях не е могъл да достигне по значение и големина Плевенския. Цитирани са данни от 1928 г., когато панаирът в Плевен е посетен от 46 453 души, между които много търговци от Турция, Гърция, Египет и Испания, дошли специално за покупката на едър добитък – истинска Искърска порода. Панаирът е заемал 30 дка площ – в едната част занаятчиите представяли своите стоки, в другата бил докаран едър добитък, повече от 4 000 глави. Извършените продажби на добитък и стока са надминали 15 000 000 лв. За следващата – 1929 г., организаторите чакали още по-голям интерес. Заявки имало от гръцкото правителство за закупуване на голям брой разплоден добитък – крави, бици и работни волове, нужни за настаняване на техните бежанци. Голяма фирма от остров Малта пък била влязла във връзка с наши търговци за закупуване на голям брой добитък за клане.“
Ето какво разказва за пролетния панаир историкът Нели Дакова: „Провеждането на такъв панаир в Плевен се обуславя от стопанския характер на региона. Градът е център на специализиран селскостопански район, значително средище на търговия със зърнени храни и добитък.
С името на Плевен неотлъчно се свързва широко известният още през турското робство в страната и на Балканите „сър пазар” или „говежди пазар”, който през 20-те години е построен и модернизиран. Изградена е кланица с хладилна инсталация, което способства за обособяването на града като най-добре уреден център за стимулиране на животновъдството и свързаното с него производство. С организирането още от края на 19-ти век на селскостопански конкурси, изложби, а по-късно на пролетни и есенни панаири. Плевенското общинско управление стимулира развитието и модернизирането на селското стопанство и утвърждаването на Плевен като търговско средище с национална значимост.“
Leave a Reply