На 18 януари празнуваме Атанасовден, наричан още:
- Сред зима
- Танасовден
- Чуминден
- Лелинден
- Ден на цветето
Българите наричат Зимния Атанасовден Сред зима, тъй като народното поверие гласи, че на този ден зимата си отива, защото св. Атанас се качва на своя бял кон, облича бяла коприна риза и се провиква от Балкана:
„Иди си, зимо,
идвай, лято!“
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе хората палят огньове и ги прескачат за здраве. Жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.
В знак на настъпващото пролетно затопляне мъжете в Плевенско се залавят на хоро, облечени с ризи.
А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник св. Атанас забожда главата си в земята и по този начин я затопля и подготвя за родитба.
На места в Източните Родопи св. Атанас се почита като митичен стопанин покровител на селището. Той е нощен ездач, който живее в селски кладенец. Предпазва селяните от природни бедствия и болести.
В традиционния народен календар на българите Атанасовден, или Танасовден влиза в състава тридневен празничен комплекс. През първия ден от триадата 16 януари жените не работят нищо, а мъжете не впрягат добитъка. Празнуват за здравето на домашните любимци. Следващите два дни Антоновден и Атанасовден – се почитат навсякъде като патронни празници на ковачите, железарите и ножарите.
Легендата представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като ковачи.
Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегоряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лежало на прага със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава останала традицията двамата братя да се почитат като покровители на ковашкия занаят.
Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господори на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник.
Източници: „ Алманах традиции и празници на българите“
„ Празник на буквите български празници, обичаи и вярвания“
„ Български празничен календар“
„ Празниците на българина“
Leave a Reply