
Един емоционален и стоплящ сърцето ден преживяхме днес заедно с нашите приятели от спортен клуб „Спартакисти – спорт за всички“. Със 100 книги от читалището, добро настроение и любов се отправихме към Дома за стари хора в село Бохот. От психолога Лиляна Иванова разбрахме, че в момента там пребивават 30 човека (капацитетът е 55, но заради ковид пандемията приемът става бавно), но има лежащо болни или неподвижни. В двора ни посрещнаха двайсетина – леко учудени, леко усмихнати, малко тъжни лица. Виолета Иванова – ръководителката на спартакистите, беше подготвила кратка ободряваща програма с гимнастика за раздвижване и песен за добро настроение. После Ани Александрова – библиотекар в НЧ „Съгласие 1869“, прочете кратка част от автобиографията на един любимец на поколения българи – Веселин Маринов, в която той разказва за своите родители. Имаше сълзи в очите, но имаше и много усмихнати старчески лица, които с благодарност ни канеха да се върнем отново. Ще го направим, когато прочетат поне половината от подарените за библиотеката им книги. А това ще бъде съвсем скоро, сигурни сме…
Чакат ни… 100 книги от нас за библиотеката на Дома Виолета Иванова показва упражнения за раздвижване на ставите, енергия и добро настроение … и всички повтарят Поздрав с песен за настроение Ана Александрова чете откъс от автобиографията на Веселин Маринов Скоро тук е имало парти за рожден ден :“ Доматите скоро ще узреят На някои от снимките има и нашето предишно посещение през 2015 г. Баба Магда на 96 години!
Междувременно се разходихме в пъстрия и поддържан двор на Дома, в който възрастните хора отглеждат зеленчуци и цветя. От г-жа Иванова – човекът, който не иска да работи нищо друго, защото е влюбена точно в това, което прави – да вади изгубените души от дупките, в които са изпаднали и да им създава радост и облекчение в последните стъпки към светлината, научихме много неща. За баба Магда, която е на 96, но прави гимнастика със спартакистите и ни покани на рождения си ден през април – дай Боже и на по-по-следващия, когато ще духне 100 свещички. За дядо Митко, който миналата година е изгубил приятелката си и е потънал в най-дълбоката дупка на отчаянието. От която Иванова го вади след много опити, давайки му да чете книга. И така до днес – всеки ден той е с книга в ръка. След четири години опити най-накрая успява да захване в двора и рози, които днес цъфтят. Бивши учители, икономисти, шофьори… Но не бивши хора. Човеци, които живеят в едно голямо семейство, разговарят или се сърдят, вълнуват се от политика, поливат цветята, празнуват заедно рождените си дни, шият… А може и просто да се усамотяват в стаята за почивка, където търсят да намерят отново себе си. Или онова, което е останало от тях…
Leave a Reply