Кой не знае басните на Лафонтен? Повече от три столетия малки и големи в целия свят черпят поуки и мъдрост от приказните му герои. А когато до този вълшебен свят се докосне поетическо перо, магията става двойна.
Жан дьо Лафонтен е един от най-популярните баснописци в световната литература и на 8 юли се навършват 400 години от неговото рождение във френския град Шато Тиери в областта Шампан във Франция. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, на 37 години. Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове“, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен“.
Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност.
Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Нидерландия. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години.
До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие“.
Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп“ – стъкмени стихове от Лафонтен. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри приказки, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си. На 1 април 1695 г., на 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път.
ЖАБАТА, КОЯТО ИСКАЛА ДА СТАНЕ
ГОЛЯМА КОЛКОТО ВОЛА
Видяла дребна жаба вол,
харесало ѝ тялото могъщо,
за да изпъкне тя пред всички в своя гьол,
решила с едър ръст да се сдобие също
и занадувала се тази твар.
Към жабите във гъстия шавар
обърнала се тя: „Пораснах ли голяма?“ –
Надувайки се пак безспир,
щом казали ѝ те: „Промяна още няма“ –
надула се така, че пукнала подир.
Мнозина в този свят на глупостта робуват:
тъй всеки буржоа желае замък днес,
васалът търси кралска чест,
слугата за слуги бленува.
***
ВЪЛК И КУЧЕ
Зли кучета тъй пазели стадата,
че бил вълкът изпосталял от глад.
Веднъж той срещнал дог охранен, як и млад,
изгубил своя път случайно във гората,
и рекъл си: „С охота днес
аз бих похапнал този пес!“
Но го обхванала тревога,
че ако почне битка с дога,
едва ли би го победил.
Тогава кротко приближил
и комплименти заредил
за хубавия вид на псето.
А то отвърнало превзето:
„За да сте сит и весел и да цари тук мир,
гората напуснете, сир.
За вашето проклето племе
животът ще е тежко бреме,
защото тук ви чакат опасност и злини.
Ще виете от глад и колкото да бдите,
не ще избегнете бедите.
А дойдете ли с мен, ви чакат светли дни.“
„Какво ще правя там, ако сменя гората?“ –
попитал звярът с рязък глас.
„О, нещо много дребно. Ще пъдите крадци,
нахалници и пришълци.
На своя господар, щом тачите родата,
във ред ще са нещата.
Заплатата ви, драги, от кости и ребра
ще бъде винаги добра
и ще ядете до насита.“
Разчувствал се вълкът пред този нов живот
но виждайки врата на кучето, попитал:
„Това не е ли белег от хомот?
„О, не!“ – „Все пак?“ – „О, не!“ – „Но моля ви, кажете.“ –
„Е, често на въже сред селския имот
съм вързан. Но това е нищо, разберете.“ –
„Завързан? Че не сте ли на пълна свобода?“ –
попитал пак вълкът. – „Не често, но си струва.“
„А мен пред свободата богатите блюда
съвсем не ме интересуват.
И за имане даже не сменям този лес.“
Затуй вълкът на воля се скита и до днес.
Leave a Reply